О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр. София, 01.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 793/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. А. от [населено място] , чрез адв. Мима И. от АК [населено място] против решение №V-130/08.12.2016 г. по в. гр.д. № 1680/2016 г., постановено по в. гр.д. № 1680/2016 на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д. № 165/2016 г. на РС [населено място] в частта, в която са отхвърлени предявените от Т. А. от [населено място] против Районен съд [населено място] , представляван от председателя Т. С. И. искове за признаване на уволнението й извършено със Заповед №432/15.12.20015 г. на Председателя на районен съд [населено място] за незаконно, за възстановяването на Т. А. на заеманата преди уволнението длъжност „ призовкар” и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1070,08 лв. за периода от 04.01.2016 г. до 04.07.2016 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение , поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, в което предявените искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ да бъдат уважени.
Ответникът по касация Районен съд [населено място] в писмен отговор по делото изразява становище, че не са изпълнени предвидените в закона предпоставки, обуславящи допускането на въззивното решение до касационно обжалване, както и становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване, а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че прекратителното основание по чл. 325,ал.1,т.9 КТ изисква трайно намалената работоспособност на работника или служителя или наличието на здравни противопоказания за заеманата от него длъжност, да бъдат оценени от компетентен по см. на чл.1 от Наредбата за трудоустрояване орган. Освен това за да се пристъпи към уволнение на цитираното правно основание нормата на чл. 325,ал.1,т.9КТ изисква при работодателя да няма друга подходяща за здравното състояние на работника и служителя работа. Прието е също така, че съществуването на такава подходяща работа , не води автоматично до задължение на работодателя да предложи и респ. да назначи трудоустроеното лице на нея ако това лице няма необходимите за заемането й образование , квалификация и др.В тази връзка е прието, че ищцата не притежава необходимата квалификация за заемане на длъжността . Прието е също така, че няма пречка в рамките на исковото производство със съдебно – медицинска експертиза да се изследва въпроса дали дадена длъжност е подходяща за заемане от трудоустроеното лице с оглед неговото здравословно състояние.В тази връзка въззивният съд се е позовал на приетата от първата инстанция съдебно – медицинска експертиза, която е дала заключение, че и двете свободни длъжности при работодателя / „деловодител” и „архивар”/ не са подходящи за заемане от ищцата с оглед здравословното й състояние.
С оглед на това въззивният съд е формирал извод, че работодателят не е имал задължението да предложи на ищцата нито една от двете длъжности ,както поради липсата на квалификация за заемането им така и поради това, че условията на работа на тези длъжности са неподходящи с оглед здравословното й състояние. По тези съображения съдът е приел, че заповедта за уволнение на осн. чл. 325,т.9 КТ е законосъобразна, а исковете по чл. 344,ал.1,т.12 и 3 КТ – неоснователни.
При тези решаващи мотиви касационното обжалване следва да се допусне по следния материалноправен въпрос: Преди прекратяване на трудовия договор по чл. 325,ал.1,т.9 КТ за да се определи дали при работодателя , при който са налице вакантни длъжности има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя , същият е задължен да установи това обстоятелство чрез поискване и получаване на предписанията на здравните органи или има правото сам да прецени дали условията на труд са подходящи за здравното състояние на работника или служителя.
По отношение на този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с неговото разрешаване в Р № 266/24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. на ВКС 3-то г.о. и Р № 279/27.10.2015 г. на ВКС, ІV г.о. С първото решение е прието, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения , не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението , тъй като тази преценка на ТЕЛК или НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. С второто решение се приема , че спор за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване може да има за предмет само дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне ,. когато в решението на здравния орган не е посочена подходяща работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа издаденото решение се изпълнява , но страните могат да искат здравния орган да измени или допълни предписанието си.
В конкретния случай в решението на ТЕЛК макар и да не е посочена конкретна длъжност за трудоустрояване има предписание, ЛКК да трудоустрои лицето на работа , съобразно противопоказните условия на труд.
По отношение на останалите материалноправни въпроси касационното обжалване не следва да се допуска. Първият поставен материалноправен въпрос: Включва ли се във фактическия състав на чл. 325,ал.1,т.9 КТ преценката за наличието на подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа и установяването дали работникът с намалена трудоспособност притежава образованието и квалификацията за заемане на длъжността, която е вакантна при работодателя, не е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика Р №952/18.12.2009 г. по гр.д. № 4756/2008 г. І г.о. С това решение принципно са посочени комулативните обстоятелства, които влизат във фактическия състав на чл. 325,ал.1,т.9 КТ като не е разглеждана хипотеза, при която работодателят счита, че трудоустроеният не отговаря на изискванията за образование и квалификация на свободната длъжност, което обективно е извън хипотезата на чл. 325,ал.1,т.9 КТ , но следва да бъде разгледано, доколкото се навежда като довод. Въпрос №3 не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение .
По отношение на поставените процесуалноправни въпроси:
Първият от тях има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение, а не на правен въпрос в посочения по- горе смисъл. Вторият процесуалноправен въпрос касае част от решението, което не е предмет на касационно обжалване, а именно оспорването на документ по реда на чл. 193 ГПК. Третият процесуалноправен въпрос на практика се поглъща от материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. С оглед на това по отношение на тези въпроси касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-130/08.12.2016 г., постановено по в. гр.д. №1680/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :