Определение №88 от 3.2.2017 по гр. дело №3971/3971 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 88

гр. София, 03.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска т. дело № 60218/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Я., Д. Д. Г., Г. Д. Г. и М. Д. С., чрез адвокат С. Ч. против решение № 710 от 12.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 5101 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, в частта, в която е потвърдено решение №2576/17.04.2015 г. по гр.д. №16 446/2013 г. на Софийски градски съд в частта, в която предявените искове по чл. 226,ал.1 от КЗ/ отм./ са отхвърлени за разликата над уважените размери от по 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците до пълните претендирани размери от 150 000 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Излагат се твърдения за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът е определил съпричиняване от страна на загиналото лице в размер на 50 %, макар да няма изрично искане на страните в тази посока. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени – отменително основание по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
С касационната жалба се представя и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация – ЗАД [фирма] , [населено място] в писмен отговор по делото изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол. Изразява и съображение по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
С оглед задължителното тълкувано дадено в т.1 ТР №1/19.02.2010 г. основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване е формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос,който следва да касае конкретния правен спор и да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Досежно този въпрос следва да е обоснован и изпълнен някой от посочените в чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК допълнителни критерии за допускане на касационното обжалване като въпросът следва да е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВС или ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.

В случая тези изисквания на закона са изпълнени по отношение на въпроса :
„Обвързан ли е съдът със оплакванията, сторени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба?“
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава, че с въззивното решение този въпрос е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 81 от 04.05.2015 г. по гр. д. № 5534/2014 г., III ГО на ВКС и Решение № 126 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 5688/2014 г. IV ГО на ВКС. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне при условията на допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се налага касационното обжалване да се допуска с оглед проверка на вероятната недопустимост на въззивното решение в обжалваната част. Наведените твърдения в подкрепа на становището на касаторите, че решението е недопустимо не обосновават такъв извод. Последното е така, доколкото съдът се е произнесъл в рамките на заявения пред него обжалваем интерес , който е определен от обжалваемия размер на претенцията, която е била отхвърлена от първоинстанционния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 710 от 12.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 5101 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е потвърдено решение №2576/17.04.2015 г. по гр.д. №16 446/2013 г. на Софийски градски съд в частта, в която предявените искове по чл. 226,ал.1 от КЗ/ отм./ са отхвърлени за разликата над уважените размери от по 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците до пълните претендирани размери от по 150 000 лв. за всеки.

Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top