О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 07.04. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4864/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ГР. Е. П., [населено място] , представлявано от управителя Г. И. Перянов против решение №358/05.07.2016 г., постановено по гр.д. № 319/2016 г. , на Софийския окръжен съд – І- ви въззивен състав, с което е потвърдено решение №8/04.01.2016 г. по гр.д. № 517/2015 г. на Елинпелинския районен съд в частите , с които е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д. Н. К. , извършено със заповед №79/01.06.2015 г. на управителя на дружеството работодател на осн. чл. 328,ал.1,т.7 КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „грундировач – байцвач”, работодателят е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 3 304,80 лв. за времето през което е останала без работа поради уволнението 03.06.2015г.-03.12.2015, заедно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното му заплащане , както и в частта, в която са присъдени разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и нарушения на материалния закон.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова , с което исковете да бъдат отхвърлени. Представя се изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. К. от [населено място] , общ. Е. П. оспорва наличието на предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. Изразява становище, че по поставените от касатора правни въпроси има трайна съдебна практика и същите не са решавани противоречиво от съдилищата, поради което касаторът нито е приложил нито е посочил решение в подкрепа на твърдението си за противоречива практика. Оспорва и основателността на касационната жалба по същество. Претендира разноски.
Касационната жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че хипотезата на чл. 328,ал.1,т.7 КТ в случая не е налице, доколкото по делото не е установено действително фактическо преместване на предприятието или част от него, като липсва и изричен отказ на ищцата да го последва . Формулираните от касатора правни въпроси касаят тези определящи изхода на делото съображения като първите два въпроса са относими към извода на съда , че в случая няма действително преместване на предприятието на ответника в друго населено място, а именно: „Какво точно представлява преместването на предприятието е ли то еднозначно с преместването на машините и работниците „ и „защо се счита, че е симулативно преместването на предприятието след като няма работници на площадката в [населено място] , а са назначени други на съществуващата от 2011 г. площадка в [населено място] с цел съсредоточаване на производството за обединяване на дейността на дружеството. Останалите три въпроса са относими към извода на съда за липса на обективиран отказ от страна на ищцата да последва предприятието в другото населено място – „Как трябва да се изрази съгласието да се последва предприятието след като работниците от площадката в [населено място] са отказали да преследват предприятието на площадката в [населено място] и какъв е разумния срок за изразяване на съгласието да се последва предприятието; след като няма нормативно определен срок , кои са критериите за определяне на разумния срок и как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ да последва предприятието.Макар и да са относими към основните изводи на съда обусловили изхода на спора, така формулираните въпроси имат фактически , а не правен характер.Последното е така, доколкото отговорът им зависи от конкретни обстоятелства и този отговор не може да бъде общ и еднозначен. Съгласно задължителните разяснения , дадени с ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК следва да е от значение за изхода на конкретното дело , за формиране решаващата воля на съда , но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и липсата на такъв, в посочения смисъл, е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.В допълнение следва да се посочи и това , че касаторът не е обосновал изпълнението на допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Същевременно въззивното решение е постановено в съответствие със съществуващата трайна съдебна практика, която е правилна и не се налага да бъде изоставена или осъвременена.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 910 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №358/05.07.2016 г., постановено по гр.д. № 319/2016 г. , на Софийския окръжен съд – І- ви въззивен състав.
ОСЪЖДА Д. Н. К. от [населено място] ,бщ. Е. П. да заплати [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 910 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: