О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
Гр. София, 21.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.05.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №392/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на ищеца З. Каменарски и на ответника Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №672/16 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 8 800 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът на Зв. Каменарски срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на въззивен съд. Предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 800 лв., платени за адвокатска защита, е отхвърлен за размера над присъдените 200 лв.
Ищецът Каменарски обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени. За допускане на обжалването се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК – противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС / р. по гр.д. №503/09 г. и по гр.д. №1215/11 г. на трето г.о./ по процесуалния въпрос за задължението на съда да изследва в пълнота обективно наличните обстоятелства на случая, с оглед на точното приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и по материалноправния въпрос за критерия по чл.52 ЗЗД, към който препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратура на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен искът за обезщетяване на неимуществени вреди. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че процесуалният въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, с оглед на точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД е решен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/68 г., р.ІІ. Въззивното решение противоречи и на ТР №3/2005 г. ОСГК, поради неизлагане на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените / обезщетените/ неимуществени вреди. Материалноправният въпрос, свързан с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД се решава противоречиво от съдилищата – различното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е довело в практиката до различно решаване на еднородни случаи, което според касатора се установява от цитираните и приложени решения на ВКС и САС.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, но са допустими срещу въззивното решение в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5 000 лв. е недопустима и следва да остане без разглеждане на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
По допускане на обжалването ВКС приема следното: Въззивният съд е уважил иска за обезщетяване на неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, като е приел, че наказателното производство срещу ищеца / с досъдебна и съдебна – на две инстанции, фаза/, е продължило 2 години, 3 месеца и 11 дни – от 24.02.11 г. до 6.06.13 г.. Престъплението, в извършване на което е обвинен ищецът, е тежко по см. на чл.93, т.7 НК. Наказателното производство се е отразило негативно на психиката, физическото здраве, емоционалния живот и професионалната реализация на ищеца, който по професия е инженер и извършвал отговорна работа във фирма, обслужваща А. „К.”. Работата му била свързана с най- висока степен на допуск за работа с електрооборудване в атомната централа. След започване на наказателното производство здравословното и психично състояние на ищеца се влошило – проявявал нехарактерни за него лабилност, нервност и избухливост. Негативно се отразило наказателното преследване и на професионалната реализация на ищеца – ищецът станал нервен, изпитвал опасения от несправяне с работата и от негативна промяна в отношението на колегите му. Затова започнал да се затваря в себе си и да ограничава контакти с близки и приятели. Хобито на ищеца било колекционерство и реставрация на старинни предмети, вкл. униформи и оръжия. Наказателното преследване го откъснало от това хоби, ищецът преживял тежко изземването на неговата колекция, което му попречило да регистрира някои от оръжията в нея. При повдигане на обвинението и към момента на оправдателната присъда ищецът бил на 40- 42 години, в млада и трудоспособна възраст. При определяне на обезщетението са взети предвид и обществено- икономическите условия в страната към постановяване на оправдателната присъда. След анализ на тези конкретни и обективно съществуващи обстоятелства на случая въззивният съд е присъдил обезщетение по чл.52 ЗЗД в размер на 8 800 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Обезщетението е определено в съответствие с практиката на ВКС- ППВС№4/68 г., р.ІІ и цитираните от касаторите решения по чл.290 ГПК. В практиката на ВКС е посочено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, причинител и др. Такива обстоятелства при иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ са и тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др./ р. по гр.д. №1916/09 г. на ВКС, четвърто г.о. и др./ В случая от въззивния съд са обсъдени и преценени установените конкретни обстоятелства на случая, които разкриват изражението и тежестта на претърпяната морална вреда и обосновават прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Изследвана е и причинната връзка между незаконното обвинение и предявените за обезщетяване вреди, съобр. указаното в ТР №3/05 г. ОСГК на ВКС. Затова не се установява противоречието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, релевирано и от двете страни в това производство по почти еднакви въпроси от предмета на спора.
Не се установява и соченото от касаторите противоречиво решаване на въпроса за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД в съдебната практика. Конкретните обстоятелства, които се вземат предвид при прилагането на критерия за справедливост, са различни във всеки от разгледаните с приложените решения случаи, затова и изведеният след анализа им различен размер на присъдените обезщетения не обосновава противоречие по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Звеуздомир Каменарски срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №672/16 г. от 21.07.16 г. в частта по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5 000 лв., на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, по жалбите на ищеца З. Каменарски и на ответника Прокуратура на РБ.
Определението само в частта за оставяне на жалбата на ищеца без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: