О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 26.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 5484/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат В. Б. против определение № 176 от 29.08.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 147/2016 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е оставено в сила определение № 619 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 484/2016 г. на Търговищкия районен съд. С последното след като е оставена без уважение молбата на ищеца за продължаване на основание чл. 63, ал. 1 ГПК срока за изпълнение указанията, дадени с разпореждане № 1655 от 18.04.2016 г., е върната исковата молба като нередовна, а производството по делото – прекратено.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, с оглед на което делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички доводи и възражения против първоинстанционното прекратително определение, а именно, че липсата на данъчна оценка и скица на имота не представлява недостатък на исковата молба, водещ до нейната нередовност, респективно до основание за нейното връщане, както и че съдът е имал възможност да се снабди с посочените документи по служебен ред. Наред с това жалбоподателят релевира оплаквания, че първоинстанционният съд е следвало да го уведоми за издадените съдебни удостоверения за снабдяване с процесните документи.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания със следните формулирани правни въпроси:
(1) „При спорове, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот, попадат ли удостоверението за данъчна оценка и скицата на имота към минимално необходимото съдържание на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК?“. Подържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, постановена по чл. 290 ГПК, а именно: определение № 82 по ч. гр. д. № 48/2014 г. на ВКС, Първо ГО, определение № 82 по ч. гр. д. № 2327/2014 г. ВКС, Второ ГО и определение № 464 по ч. гр. д. № 455/2010 г. на ВКС, Второ ГО.
(2) „Длъжни ли са страните да следят за издаването на исканите от тях съдебни удостоверения?“. Подържа се, че по този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол.
(3) „Следва ли при преждевременно издаване на съдебно удостоверение, т. е. преди да е внесена дължимата от страната държавна такса за искания документ, съдът да уведоми страната за това обстоятелство?“
Производството по делото е започнало по предявен от [фирма] против ТД на НАП, [населено място] иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия по отношение поземлен имот с идентификатор 73626.508.55.14, находящ се в [населено място], [улица], с площ 175 кв. м., предназначена за търговия и представляващ „Кафе Аператив“ – обект „В“ и „Г“, едноетажен.
С разпореждане № 1655 от 18.04.2016 г. съдът е указал на ищеца, че исковата молба е нередовна и му е даден едноседмичен срок да изправи констатираните нередовности, а именно: да представи данъчна оценка и скица на имота, с оглед определяне цената на иска и размера на държавната такса,която следва да се внесе, да впише исковата молба, да представи доказателства за представителната власт на пълномощника, подал молбата, да конкретизира крайното си искане, да представи доказателства за активна процесуална легитимация, да посочи доказателствените си искания,като писмените доказателства представи с препис за ответника. Съдът е разпоредил на ищеца да се издадат две съдебни удостоверения, които да му послужат пред [община] и С. Т., съответно за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка и скица на имота, които да необходими и на съда за определяне цената на иска и за СВ при вписване на исковата молба. Същите са изготвени на 19.04.2016 г., но не са получени от ищеца,или негов представител. Разпореждането е било надлежно връчено на 03.05.2016 г.
На 13.05.2016 г. /дата на пощенско клеймо 10.05.2016 г. /в съда е депозирана молба от ищцовата страна,чрез пълномощника, с която част от дадените указания са изпълнени, а именно представено е пълномощно за лицето подало молбата и е конкретизирано искането,представени са доказателства за весена държавна такса в размер на по 5. 00 лв. за издаване на съдебни удостоверения. Със същата молба ищеца на основание чл. 63 ГПК е поискал едноседмичния срок за изправяне на нередовностите-вписване на исковата молба, представяне на скица и удостоверение за данъчна оценка – да бъде продължен, с мотив, че е необходимо технологично време за снабдяване с документи. С разпореждане от 13.05.2016 г. съдът е продължил срока, на основание чл. 63 ГПК, като е предоставил нов двуседмичен срок, считано от 11.05.2016 г. т. е. след изтичане на първоначално определения. Този нов определен срок е изтекъл на 25.05.2016 г., като до изтичането му ищеца не е изправил нередовностите на исковата молба.
На 26.05.2016г. /виж пощенско клеймо/ ищеца, чрез пълномощник е депозирал втора молба с искане двуседмичния срок да бъде продължен на основание чл. 63 ГПК с още две седмици, която молба съдът с определение № 619 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 484/2016 г. е оставил без уважение, след което е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството по делото.
Това определение е обжалвано пред Окръжен съд – Търговище, който с атакуваното по настоящото производство определение № 176 от 29.08.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 147/2016 г. е оставил в сила първоинстанционното прекратително определение.
При тези данни и с оглед първия формулиран въпрос производството по делото следва да бъде спряно до приключване със тълкувателно решение на ТД № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Същото е образувано по въпросите „Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация по чл. 109 ЗС и „Подлежат ли на вписване исковите молби по чл. 109 ЗС”.
С оглед отговора на тези въпроси по пътя на задължителното тълкуване може да се формира извод относно това дали дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба , в това число и за представяне на данъчна оценка на имота с оглед определяне цената на иска и дължимата държавна такса са правилни, което обуславя и евентуалната правилност или неправилност на прекратителното определение, което е предмет на настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. гр.д. № 5484/2016 г. на ВКС , 3-то г.о. до приемане на тълкувателно решение по ТД №41/2015 ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: