О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
ГР. София, 17.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.04.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5260/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. А. срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. №1338/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Т. Д. срещу касатора искове по чл.26, ал.1 ЗЗД – признати са за нищожни поради накърняване на добрите нрави три договора, сключени между ищцата Т. Д., чрез пълномощника й –ответника Г. А., от една страна и ответника Г. А., от друга, при договаряне на пълномощника сам със себе си. Признатите за нищожни договори са по нот. акт №45/22.03.12 г. и по нот. акт №46/25.01.12 г., за продажба на части от неурегулиран поземлен имот, съответно на дворно място с площ от 618 кв.м. по плана на [населено място] и на дворно място с площ от 747 св.м., ведно с построените в имота жилищна сграда с площ от 74 кв.м. и навес в [населено място] срещу цена, близка до данъчната оценка на имотите и по нот. акт №163/21.04.12 г., за замяна на земеделски земи, описани в пет пункта /ниви и ливада/ срещу цветен телевизор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е допустима срещу решението на въззивния съд по исковете за признаване на нищожността на продажбите на части от неурегулираното дворно място, с цена над 5 000 лв., съобразно данъчната оценка на имота, приложена към исковата молба. Касационната жалба е недопустима срещу въззивното решение по иска за признаване нищожността на замяната на недвижими имоти с цена под 5 000 лв., съобразно данъчната оценка на недвижимите имоти и цената на получената по замяна дв. вещ – чл.69, т.4, вр. с т.2 ГПК, и следва да остане без разглеждане в тази част.
За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следните въпроси от предмета на спора:
І. 1. След като въззивният съд приема, че атакуваните упълномощителни сделки са нищожни поради противоречие с добрите нрави, какъв е порокът на сключените въз основа на нищожното упълномощаване двустранни сделки и каква е правната квалификация на исковете, атакуващи тези сделки? 2. Кога следва да се приеме, че атакуваните сделки са сключени при противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, в частност колко съществена следва да е тази нееквивалентност, за да доведе до нищожност на сделката?
ІІ.1. Следва ли съдът при решаване на делото да обсъди всички събрани по делото доказателства, като изложи мотиви защо приема или не конкретно доказателство? 2. Следва ли съдът да обсъди заключението на вещото лице по делото / относно психическото здраве на ищцата и възможността й да разбира и ръководи постъпките си/ и да го преценява съобразно всички други доказателства? 3. Какви са законовите предпоставки за допускане и събиране на нови доказателства от въззивната инстанция и в частност следва ли да са допуснати от първоинст. съд процесуални нарушения, за да бъдат допуснати и събирани нови доказателства от въззивната инстанция?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Въззивният съд с подлежащата на обжалване част от решението, е признал за нищожни 2-те продажби, поради противоречие с добрите нрави. Обосновал е този си извод с вроденото леко слабоумие на ищцата, нейната доверчивост, внушаемост, лесна манипулируемост и желание да се хареса в обществото и в частност на ответника. Това състояние се установява лесно и от лице, което не е специалист при контакт с ищцата – от външния й вид и от разговор с нея. Ответникът се възползвал от дългогодишното си познанство с ищцата и доверието й към него, знаейки за състоянието й. Снабдил се с пълномощни за сключване на процесните сделки при условия, определени от упълномощения, вкл. като договаря сам със себе си и след това за кратко време изповядал нотариално прехвърлянето на имотите от ищцата на себе си. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи и произтичат от тях. По силата на чл.26, ал.1 ЗЗД им се придава правно значение, като нарушаването им се поставя наравно с нарушаването на закона. В обхвата на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД попадат тези правила и норми на поведение, които бранят принципи, права и ценности, общи за всички правни субекти, а зачитането им е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на индивидуалния интерес на страната. Такива са принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските взаимоотношения.Тези принципи в случая са нарушени с конкретните продажбени сделки. Продажбите са сключени на цена съответно шест и половина и четири пъти под пазарната, което явно облагодетелства представителя – купувач и е в ущърб на представлявания продавач. Драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на продаваните имоти определя сделката като сключена при тежък конфликт на интереси, което е в противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1 ЗЗД – р. по гр.д. №3657/08 г. на четвърто г.о. на ВКС. Въззивният съд приема , че в случая, дори ищцата да е предложила на ответника имотите за продажба, моралът и добросъвестността изискват той да се увери, че тя е наясно с резултата от постъпките си и действително ги желае, както и да заплати стойност на имотите, близка до средната пазарна цена, а не да се възползва от състоянието й, за да ги придобие на изключително ниска цена. С описаното поведение по отношение на ищцата, ответникът е нарушил моралните норми, добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и сделките са нищожни на това основание.
При тези изводи на въззивния съд двата въпроса от първата група не представляват общо основание за допускане на обжалването. За нищожни поради накърняване на добрите нрави са признати продажбите, а не упълномощителните сделки. Нарушението на морала е изведено въз основа на анализираната съвкупност от обстоятелства, при които са сключени договорите за продажба, включително начина на упълномощаването за извършването им. Липсата на еквивалентност на престациите в случая също е само едно от обстоятелствата, което преценено заедно с другите, посочени по-горе и подробно обсъдени от въззивния съд, налага извод за съществено нарушаване на морала.
Не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването и по втората група въпроси – въззивният съд в съответствие с цитираната практика на ВКС е изложил подборни мотиви по спора, като е аналазирал доказателствата поотделно и в съвкупност и аргументирано е посочил защо дава вяра на едни от тях, а не на други. Също в съответствие с практиката на ВКС, заключенията на съдебно – психиатричните експертизи са обсъдени и ценени от въззивния съд във връзка с всички данни по делото – процесуалното поведение на ищцата, разкриващо лесна манипулируемост, показанията на посочените свидетели за доверчивостта и податливостта й на внушения, поради вроденото й слабоумие.
Не се установява противоречие с практиката на ВКС и по третия от въпросите от тази група. В случая исковата молба е оставена без движение от въззивния съд като нередовна, за уточнение на обстоятелствената част и петитума на исковете. След уточнението и във връзка с него е допусната нова тройна психиатрична експертиза и техническа експертиза за стойността на имотите. В ТР №1/13 г. ОСГТК, т.5 е посочено, че въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Когато е констатирана такава нередовност, порочни са действията на първата инстанция по доклада на делото, включително дадените указания по фактите, за които страните не сочат доказателства и за разпределение на доказателствената тежест.. Те са извършени в нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК и нямат за последица преклузията по чл. 147 ГПК, респ. по чл.266 ГПК относно твърденията и доказателствените искания на страните за правнорелевантните факти от значение за основанието на иска, което ищецът въвежда след поправяне на нередовността на исковата молба – в този см. е р. по гр.д. №3530/15 г. на първо г.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №1338/15 г. от 19.07.16 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, за признаване нищожността на договорите за продажба на недвижими имоти, скл. с нот. акт №45/12 г. и нот. акт №46/12 г. на посочения нотариус.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. А. срещу посоченото въззивно решение по иска с пр. осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, за признаване нищожността на договор за замяна на недвижими имоти по нот. акт №163/12 г. на посочения нотариус.
Определението, с което жалбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: