О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №5214/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],чрез юрисконсулт М. С. Б. против решение №1152/25.08.2016 г. по в. гр.д. №1849/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, 9-ти граждански състав , с което се потвърждава изцяло решение №1757/26.05.2016 г. по гр.д. № 295/2016 г. на Пловдивския районен съд ХV гр. състав , с което е признато за незаконно уволнението на В. Г. Я. от [населено място], извършено със Заповед №55/12.11.2015 г. на Изпълнителния директор на [фирма] и е отменено, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „чистач” в [фирма] и дружеството е осъдено да заплати на В. Г. Я. сумата 3 956,70 лв. обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за периода от 13.11.2015 г. до 12.05.2016 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 12.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението .Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че към момента на уволнението ищцата е била член на К., която синдикална организация не е дала съгласие за съкращаване на синдикалните й членове. В тази връзка излага съображения относно възможността за членство в две синдикални организации. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго , с което исковете да бъдат отхвърлени .
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Я. от [населено място] не взема становище относно допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена е в срок , от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ , поради съкращаване в щата . Прието е, че това основание е доказано в процеса .Събраните по делото доказателства установяват , че в новото щатно разписание е предвидено намаляване числеността на персонала за длъжността „чистач”, която се заема и от ищцата.Същевременно е прието , че към момента на уволнението ищцата е членувала в К. , която синдикална организация изрично е изразила несъгласие за нейното уволнение. С оглед на това съдът е приел, че не е съобразена закрилата , дадена в разпоредбата на чл. 333,ал.4 КТ/предвид и сключения К./ и само на това основание извършеното уволнение е незаконно. Съдът е приел , че хронологията на членствените отношения на ищцата със синдикалните организации – КТ „Подкрепа” и К. –СЖБ и валидността на членственото правоотношение, учреденото със синдикалната организация на К. –СЖБ, оспорвана от работодателя, поради непрекратено членство с КТ „ Подкрепа”, са ирелевнтни за спора. Посочено е , че в случая правно значим факт е представения по делото Протокол № 9/06.11.2015 г. от събрание на синдикалната организация на СЖБ –К. при „Летище” П., който удостоверява недаване на съгласие за съкращаване на ищцата.
При тези решаващи мотиви касаторът е формулирал следните правни въпроси : 1. към коя дата се прекратява членството на работник / служител в дадена синдикална организация в предприятието – със самото написване на заявлението или с удостовереното му депозиране пред съответното ръководство на синдиката, който бива напускан ; дали един работник / служител в едно предприятие може да е едновременно член на две различни синдикални организации – в случая на К. и КТ” Подкрепа”,въпреки, че двете организации в своите устави изрично забраняват това .
По отношение на тези два въпроса касаторът се е позовал на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и счита, че същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
На първо място следва да се посочи , че въпросите нямат правен характер в посочения вече смисъл. Така както са формулирани същите не са били предмет на разглеждане във въззивното решение. Същевременно засегнатата от тях проблематика е предмет на регламентация в уставите на двете синдикални организации. Конкретно дали работник и служител може да стане член на К. ако все още е член на друга синдикална организация е въпрос, за който следва да следи самата организация, ако устава й забранява това . В случая за решаването на спора от съда има значение единствено факта, че Синдикалната организация на К. е приела ищцата за свой член, към момента на уволнението тя е била член на тази организация и същата е изразила несъгласие за нейното уволнение. Същевременно касаторът се е позовал на допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК бланкетно, без каквато и да било мотивировка , което принципно е пречка да се извърши проверка относно изпълнението на това допълнително основание.В тази връзка следва да се посочи , че съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР№ 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото , когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно дори да се приеме, че въпросите имат характеристиката на правни въпроси, не е изпълнено комулативното изискване за посочване и обосновка на допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението касаторът е посочил, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №9/2013 г. , доколкото е установено, че в [фирма] има две организации на К. – съответно СЖБ при К. с председател И. И. и СТСБ при К. с председател Н. Б. ,което е в противоречие с цитираното тълкувателно решение, тъй като същото изисква единно ръководство на всички синдикални организации.
Посочено също така, че въззивното решението е в противоречие с ТР № 3/2011 г. на ВКС , което определя рамката , в която съдът извършва своята проверка за незаконосъобразност на извършения подбор по см. на чл. 329 КТ.Според касатора в обжалваното решение съдът излиза от тази рамка и извършва по същество проверка и определяне синдикалната принадлежност на уволнената работничка.
Противоречието със задължителна практика на ВКС по същество обосновава допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В случая обаче не е изпълнена общата и основна предпоставка за допускане/ ТР №1/19.02.2010 г.ОСГТК на ВКС/ на решението до касационно обжалване, а именно не е формулиран въпрос. Твърдените от касатора противоречия със цитираната задължителна практика са изразени като оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат разгледани в настоящото предварително производство по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения не са изпълнени комулативните изисквания ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1152/25.08.2016 г. по в. гр.д. №1849/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, 9-ти граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: