О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
ГР. София, 16.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.10.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3037/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] /О./ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №15313/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „директор на банков клон” в О., извършено на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС по правните въпроси от предмета на спора: За това, че липсата на качества не може да бъде измерена пряко, а за нея се съди по действията и бездействията на служителя и по постигнатите резултати; За обсъждането на всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл.328, ал.1,т.5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и за тежестта на работодателя да докаже тази липса; За средствата, с които работодателят следва да докаже липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената работа и в тази връзка – необсъждането на длъжностната характеристика, заедно с относимите към нея доказателства; За задължението на въззивния съд, когато на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния, да изложи собствени мотиви по наведените от жалбоподателя оплаквания и възражения, съгл. изискването на чл.12, вр. с чл.235 ГПК.
Според касатора от значение за спора и за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК е въпросът: Когато тр. договор не е прекратен от работодателя в срока за изпитване, това атестация ли е, че работникът притежава нужните качества за ефективно изпълнение на възложената работа и представлява ли злоупотреба с право, когато в преценката дали работникът или служителят не притежава качества за ефективно изпълнение на възложената работа се включат факти и обстоятелства, настъпили в срока по чл.70 КТ?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да уважи исковете по чл.344, ал.1 КТ въззивният съд е приел, че работодателят може да прекрати тр. правоотношение със служителя на осн. чл.328, ал.1,т.5 КТ, когато констатира трайно състояние на обективна невъзможност той да изпълнява възложените му задължения. Липсата на качества за изпълнение на възложената работа е обективно състояние и уволнението поради липса на качества е на безвиновно основание. Липсата на качества за изпълнение на възложената работа може да се дължи на различни причини – недостатъчна образованост, липса на опит или други лични качества – комуникативност, съобразителност, способност за работа с хора и лидерство и пр., които обаче следва да отразяват трайно състояние на работника или служителя, а не да са единична проява на инцидентно негово състояние. Необходимо е също в резултат на липсата на конкретни качества работникът да не може да изпълнява или да изпълнява лошо /частично, неточно/ възложената му работа. Работодателят следва да докаже така характеризираната липса на качества, когато се оспорва извършено на това основание уволнение на служител или работник. Според въззивния съд в случая работодателят не е доказал предпоставките за възникване на правото да уволни служителката поради липса на качества. За периода от 4.02. до 4.08.14 г. ищцата е работила по тр. договор със срок за изпитване в полза на работодателя и ако не е бил доволен от качествата и работата й на заеманата длъжност, работодателят е следвало да прекрати тр. договор по чл.71 КТ. Той не е направил това, а напротив – сключил е окончателен договор с ищцата за длъжността, с което е признал годността й да я заема. Затова според въззивния съд злоупотреба с право от страна на работодателя е веднъж да оцени качествата на ищцата като положителни и да я назначи окончателно на заеманата с договор по чл.70 КТ длъжност, а след това повторно да прецени качествата й за същия период и да ги оцени като недостатъчни. Според въззивния съд за периода, в който ищцата е работила по окончателния договор – от 5.08.14 до 15.10.14 г. работодателят не е доказал по несъмнен начин липсата на качества за изпълнение на заеманата длъжност, като трайно състояние. В тази връзка въззивният съд е преценил поотделно и в съвкупност показанията на двете групи свидетели и е приел, че от тях не се установява с категоричност, че ищцата не притежава качества за директор на банковия клон, че създава дразги в колектива и нарежда на служителите да нарушават правилата за банкова дейност, както и че ниските резултати в работата на клона са дължат именно на липсата на качества на ищцата, като директор на клона. След 15.10.14 г. до освобождаването й с процесното уволнение на 3.02.15 г. ищцата е била в продължителен отпуск поради болест.
При тези решаващи за спора изводи на въззивния съд първите три въпроса са по същество доводи /оплаквания/ за неправилност на въззивното решение – за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при обсъждането и преценката на доказателствата. Такива оплаквания ВКС не обсъжда в производството по чл.288 ГПК – в ТР №1/19.02.10 г. е указано, че основанията по чл.280, ал.1 се различават от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Четвъртият въпрос не съответства на въззивните мотиви – в тях не се съдържа препращане към мотивите на първоинстанционния съд, а спорът е разгледан по същество в пределите, очертани с исковата молба и оплакванията във въззивната жалба на ответника по иска.
Петият въпрос не е от съществено значение за спора, тъй като отговорът му не е обусловил, а само подкрепя решаващите изводи на съда, че работодателят не е установил липсата на качества за изпълнение на възложената работа като трайно състояние за ищцата. Позоваването на сключения с ищцата окончателен договор за длъжността, след изтичане на уговорения срок за изпитването й в полза на работодателя, може да се разглежда като допълнителен аргумент на въззивния съд за неустановеността на твърдяната от работодателя липса на качества на ищцата за изпълнение на възложената й работа по см. на чл.328, т.5 КТ. Подобно е разрешението и в други влезли в сила въззивни решения за подобни случаи – напр. по гр.д. №1154/07 г. на Добрички ОС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, трето г.о. по гр.д. №4089/08 г. и по гр.д. №17854/12 г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, трето г.о. по гр.д. №1316/12 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №15313/15 г. от 22.04.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: