1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
С., 11.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният административен съд и Върховният касационен съд на Република България, ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ , формиран по реда и на основание чл.135 ал.4 от АПК във вр. с чл. 40 ал.2 от ЗСВ , в закрито заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № А- 27 /2012 година , по описа на ВКС и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.135 ал.4 АПК, образувано по повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд- [населено място].
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, съобрази:
Административното производство пред Административен съд [населено място] е инициирано по „искова молба „ на [фирма] [населено място] , подадена чрез Управителя Ж. Ж. срещу Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция [населено място] , с искане да се запати на търговското дружество сума от 20 405.85 лв., съставляваща лихва за забава на парично задължение в размер на 168 951.46 лв. на основание чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Приемайки , че искът за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва при забавено плащане , дължимо по административен ред но изпълнено след установен от закона срок , не попада в предметната рамка на чл. 203 АПК и не може да бъде основана на чл. 1 от ЗОДОВ, е изпратил делото за разглеждане от гражданския съд.
С Определение от 04.06.2012 година , постановено по гр.д. Nо 55549/2012 година на Софийския районен съд- 76 с-в на ГК, приемайки , че спорът е административно-правен е повдигнал препирня за подсъдност и е изпратил делото на ВКС за определяне на компетентния съд.
П. състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, след преценка данните по делото и на основание закона , приема , че компетентен да разгледа спора е Административен съд [населено място] .
Предмет на заявеното искане е сума „ от 20 405.85 лв., съставляваща лихва за забава при изплащането на определена от Агенцията по СЕПП / Схема за единно плащане на площ/ в размер на 168 951.46 лв. за периода 30.06.2010 год. до 30,08.2011 година.”
Съгласно чл. 11 ал.1 т.4 ЗПЗП, ДФ’Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция , подпомагаща земеделските производители, като по силата на чл. 11а ЗПЗП , компетентността да одобри директни разплащания по подадените заявление за финансово подпомагане е на изпълнителния директор на Агенцията. Подадената молба за обща субсидия на „К. ‘Е. [населено място] е била частично удовлетворена, до размер на посочената сума от 168 951.46 лв. / извън данните за висящо административно производство за останалата част, до пълния размер на искането / , и доколкото може да се приеме , че предмет на инициираното производство касае последица от неточно изпълнение на задължението на органа на разплащателната агенция по повод на издадения индивидуален административен акт- Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампанията 2009 година ,с изх. Nо 01-2600/112 от 06.01.2012 година , то всички правоотношения, свързани с неблагоприятните за молителя последиците от административния акт имат административен характер и следва да бъдат защитени пред съответния административен съд. Доколко , без изрично произнасяне от самия административен орган по търсените имуществени вреди, е налице допустимо или недопустимо административно производство, то това не може да обуслови компетентност на общия граждански съд.
По изложените съображения , петчленният състав на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд , основание чл.135 ал.4- 7 АПК
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата „ на [фирма] [населено място] , подадена чрез Управителя Ж. Ж. срещу Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция [населено място] , с искане да се запати на търговското дружество сума от 20 405.85 лв., съставляваща лихва за забава на парично задължение в размер на 168 951.46 лв. на основание чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД е Административен съд [населено място].
Връща делото на определения компетентен съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане и разрешаване на правния спор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : .