О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
С., 30.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1959/2015 година
Производство по чл.307 във вр. чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на С. Петров Б., [населено място] за отмяна на Определение № 176/25.03.2015 г. по ч. т. д. № 801/2015 г. на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение.
В молбата се поддържа, че молителят се снабдил с нови документи, от които се установявало, че частната жалба, по която е постановено атакуваното определение е просрочена, обстоятелство, обуславящо неговата недопустимост.
Ответните страни [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са взели становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Определението на Върховния касационен съд по ч. т. д. № 801/2015 г. е постановено по реда на чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК в обезпечително производство. Молителят С. Петров Б. е предявил пред Софийски районен съд иск по чл.134 ЗЗД за осъждането на ответника [фирма] да заплати на [фирма] сумата 20 966.30 лв. Ищецът поискал обезпечаване на иска по висящото дело чрез спиране изпълнение по образувано изпълнително дело. Първоинстанционният съд отхвърлил искането по чл. 389, ал.1 ГПК. Въззивният Софийски градски съд отменил определението на районния съд и допуснал обезпечение по висящото дело чрез налагане на исканата обезпечителна мярка, при условие, че бъде внесена парична гаранция, в размер на 2 000 лв.
По частна касационна жалба от засегнато от обезпечителната мярка лице, състав на Върховния касационен съд, като допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт, го отменил и отхвърлил молбата по чл. 389 ГПК.
Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК – основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ПП на ВС РБ № 2/29.09.1977 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита.
Определението, с което се отказва или допуска обезпечение на предявен или бъдещ иск, не разрешава със сила на присъдено нещо материалноправен въпрос; по своите правни последици съдебният акт не може да бъде приравнен на съдебно решение.
По изложените съображения молбата за отмяна като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. Петров Б., [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на Определение № 176/25.03.2015 г. по ч. т. д. № 801/2015 г. на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 1959/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, второ търговско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: