О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
[населено място] , 23.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на деветнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 682 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл.първо вр. с ал.2 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 558 / 02.08.2012 год. на Пазарджишки окръжен съд , Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 672 / 2012 год. , с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната против разпореждане на Пазарджишки районен съд от 04.06.2012 год. по гр.д.№ 2671 / 2010 год. , постановено по молба на жалбоподателя за обезсилване издадена срещу него , в същото производство, заповед за изпълнение на парично задължение ,основано на документ по чл.417 ГПК , в полза на кредитора [фирма] , поради незаведен от заявителя , в срока съгласно чл. 415 ал.1 ГПК , при своевременно направено от длъжника възражение по чл.414 ГПК , установителен иск. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, изхождайки от характеристиката на първоинстанционния акт, като приема , че със същия районният съдия не е разгледал молбата му по същество . Предвид това , намира мотивите на въззивното определение неправилни, тъй като отказа на първоинстанционния съд да разгледа молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение подлежи на обжалване , тъй като прегражда постановяването на разрешение по съществото на повдигнатия от молителя спор .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, като счита, че първоинстанционния съд се е произнесъл по същество, с оглед което намира за правилни мотивите на въззивния съд, че отказът да се обезсили заповедта за изпълнение не подлежи на въззивно обжалване, тъй като не попада в категорията определения по чл.274 ал.1 ГПК .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , като въззивното определение е от кръга на обжалваемите , съгласно чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .
По основателността на частната жалба Върховен касационен съд, второ търговско отделение съобрази следното :
По предходна молба на [фирма] / вх.№ 14 775 / 10.11.2011 год. / по ч.гр.д.№ 2672 / 2010 год. на Пазарджишки районен съд, е постановен отказ за обезсилване на издадената заповед № 2280 / 02.09.2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като в разпореждането от 11.11.2011 год. съдът изчерпателно е посочил установено от лична справка в деловодната система на същия съд завеждането на установителния иск по чл.422 ГПК , с предмет вземането на [фирма] срещу [фирма] – предмет на същата заповед . Разпореждането му е обжалвано и частната жалба срещу същото оставена без разглеждане, с влязло в сила определение на Пазарджишки окръжен съд № 948 / 15.12.2011 год. по ч.гр.д. № 1077 / 2011 година. С нова молба вх. № 7857 / 31.05.12 год. [фирма] са възобновили искането си за обезсилване на заповедта . Разпореждането на Пазарджишки районен съд ,макар непрецизно , указва на молителя обжалваемост изрично в качеството му на „ отказ за обезсилване на заповедта за изпълнение „ , поради което следва да се възприеме като произнасяне по същество на молбата, с препращане към мотивите на първоначалния отказ . Последното се явява допустимо, независимо от предходно произнасяне по същото искане и на същото основание , с оглед несъздаваната с акта на съда сила на пресъдено нещо . Правилни са в този смисъл съображенията на въззивната инстанция, че атакуваното разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо за развитието на съдопроизводство, съгласно чл.274 ал.1 т.1 ГПК – фаза от развитието на заповедното производство се явява исковият процес по чл.422 ГПК , но именно обезсилването би предпоставило, като пречка за развитието му , обжалваемост в полза на кредитора – заявител . Обжалваемостта на разпореждането , с което се отказва обезсилване по чл.415 ал.2 ГПК , не е и изрично предвидена в закона , съгласно чл.274 ал.1 т.2 ГПК . В този смисъл е съдебната практика – опр. № 933 / 15.12.2010 год. по ч.т.д.№ 834 / 2010 год. на І т.о. на ВКС , опр. от 11.05.2010 год. по ч.гр.д.№ 238 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС и др ..
С оглед горното , състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 558 / 02.08.2012 год. на Пазарджишки окръжен съд , Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 672 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :