6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
София, 12.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на дванадесети октомври , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 377 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд против постановеното на 18.11.2011 год. решение на Софийски градски съд , ГК, ІV Б състав по гр.д.№ 5226 / 2010 год., в частта с която след отмяна на решение от 10.03.2010 год. по гр.д.№ 41 265 / 2008 год. на Софийски районен съд , 70 състав , Софийски градски съд е уважил предявеният от Ш. М. Ф. срещу Г. фонд иск , с правно основание чл. 88 ал.1 т.1 б.”б” пр. 1 от Закона за застраховането /отм./ , сумата от 9 000 лева / при пълен предявен размер от 17 000 лева. / – застрахователно обезщетение , за настъпило на 12.09.2004 год. застрахователно събитие, ведно с лихвата за забава, считано от 10.06.2008 год . до окончателното изплащане на главницата . Касаторът оспорва решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост по отношение формирания извод за нищожността на сключения между застрахователно дружество [фирма] и трето лице – Х. Т. И. застрахователен договор по застраховка „ Гражданска отговорност „ за увреждащия автомобил , предвид сключването му към момент, към който застрахованият не е бил собственик на автомобила . В тази връзка счита несъответен на установеното от доказателствата и съответно необоснован извода на въззивния съд , че не се доказва интерес на застрахованото лице от сключването на застрахователния договор в качеството на ползвател на автомобила . По обосноваване допускането на касационното обжалване сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК .
Ответната страна – Ш. М. Ф. – оспорва касационната жалба , като по допустимостта на касационното обжалване счита, че по формулирания правен въпрос относно действителността на договор за застраховка „ Гражданска отговорност „ сключен за МПС – собственост на трето лице , касаторът не е приложил решение, съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК вр. с т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , вкл. относимо към предмета на спора , касаещ застраховка „ Гражданска отговорност „, а не имуществена такава . Намира , че изложението по чл. 280 ал.1 от ГПК в голямата си част съставлява навеждане на основания за неправилност на постановеното решение по чл.281 т.3 от ГПК , които не са предмет на настоящото производство .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , констатира че касационната жалба е подадена в срока по
чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
За да уважи частично предявения от Ш. М. Ф. иск за заплащане на застрахователно обезщетение , за претърпени неимуществени вреди от пътно –транспортно произшествие , причинено по вина на водача на лек автомобил „Фиат Ритмо D„ с ДК № РВ 11 03 В – П. Г. П. , срещу Г. фонд , въззивният съд не е уважил възражението на ответника, за наличие на валидна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобила , покриваща отговорността за вреди от ПТП на 12.09.2004 год. , сключена със застрахователно дружество, което изключва отговорността на Фонда. Съдът е приел за установено, че договорът за застраховка „ Гражданска отговорност „ / застрахователна полица сер. А , – 02 № 7244434 от 01.01.2004 год. / между „ Д. – Общо застраховане „ и трето за спора лице – Х. И. , е нищожен, поради недоказан от ответника застрахователен интерес на застрахованото лице към момента на сключването му . Застрахователният интерес е приет за недоказан, предвид безспорно установеното прехвърляне на застрахования автомобил с договор за покупко-продажба от 26.02.2003 год., сключен между Х. П. Т. И. и Р. Иванова Иванова / продавачи / на Г. П. Г. , в качеството на купувач – баща на причинилия ПТП водач на автомобила – П. Г. П. . Последният е конституиран в качеството на трето лице – помагач на ответника и в първото съдебно заседание по делото е оспорил иска , като е заявил , че се ползва като застрахован срещу риска „ Гражданска отговорност ” при [фирма] , на основание преждепосочената застрахователна полица . Обстоятелства относно встъпване в застрахователно правоотношение с [фирма] , предвид сключването на договора от трето лице, не са заявени, нито допълнително доказвани в производството .
Въззивният съд е приел, че след като застрахованият Х. Т. П. не е бил собственик на автомобила към момента на сключване застрахователния договор, нито е установено към същия момент да е бил ползвател , държател на автомобила или упълномощено лице – водач на МПС / чл.77 ал.1 т.1 от ЗЗ / отм./ – в съответната му редакция / , застрахователният договор е нищожен , на основание чл. 391 ал.1 ТЗ / отм. / вр. с чл.78 от ЗЗ / отм./, като сключен при липса на застрахователен интерес .На това основание е приел , че разглежданият случай се приравнява по правни последици на случая, уреден в чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ / отм. / – идентично на случая на причинител на увреждането, нямащ задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ . Въззивният съд изрично е посочил, че твърденията на делинквента , от които може да се заключи , че и след прехвърлянето на автомобила бившият му собственик Х. И. е продължил да го ползва, с това си единствено съдържание са недостатъчни да обосноват извод за качество на ползвател, държател или упълномощено да управлява автомобила лице – негов водач , ползващо се от сключената застраховка на конституираното трето лице – помагач – делинквента П. Г.. В този смисъл съдът е коментирал , че встъпване в правата на страната по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ / чл.7 ал.3 от Наредба № 4 / 24.09.2003 год. за задължителното застраховане , отм. / не се установява от доказателствата по делото . На това основание е приета за установена материалноправната легитимация на ответника Г. фонд по предявения иск .
В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът е формулирал изрично само един материалноправен въпрос : „ Поражда ли действие сключен договор за застраховка „ Гражданска отговорност „ в полза на чуждо МПС ? „ , като намира, че отговорът на този въпрос въззивният съд е дал в противоречие със задължителна съдебна практика – реш.№ 627 / 21.10.2004 год. по т.д.№ 3 / 2004 год. на І т.о. на ВКС . Така поставеният въпрос не съставлява правен такъв , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – макар да е включен в предмета на спора , не обуславя решаващите изводи на съда . Въззивният съд не е отрекъл признатата и от закона възможност задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ да се сключи и от лице – несобственик на застрахованото МПС . Отговаряйки на този въпрос , не се е ограничил до липсата на доказателства за право на собственост на сключилия застраховката „ Гражданска отговорност „ , по отношение установяване действителността на застрахователния договор ,а е изследвал наличието на застрахователен интерес и предвид евентуално качество на застрахования като ползвател, държател на автомобила или упълномощен да управлява автомобила водач ,в съответствие с редакцията на чл. 77 ал.1 т.1 ЗЗ / отм./ .Предвид нищожността на застрахователния договор по риска „ Гражданска отговорност ”, съдът е изключил възможността за последващо встъпване в правата на застрахования по същия , от страна на приобретателя на МПС / в случая явяващ се баща на делинквента/ , цитирайки в тази връзка чл.7 ал.3 от Наредба № 4 / 24.09.2003 год. за задължителното застраховане / отм. /. В този смисъл и реш. От 11.07.2007 год. по т.д.№ 24/ 2007 год. на І т.о. на ВКС . Действително не са изложени самостоятелни мотиви по отношение ползването от застрахователната закрила по сключения застрахователен договор на причинителя на увреждането, доколкото същият в случая е лице , различно от последващия приобретател на МПС и с неустановени в производството по делото права – на упълномощен от приобретателя след сключването на застрахователния договор / макар твърде вероятно , бидейки негов син / или от ползвателя / доколкото самият делинквент твърди продължено ползване на автомобила от застрахования Х. П. / или от друго лице – държател на автомобила . Я. е , обаче, извода на съда, че предвид нищожността на застрахователния договор и невъзможността последващ приобретател да встъпи в създадено по силата на същия застрахователно правоотношение , делинквентът , в качеството на непосредствено управлявало увреждащото МПС лице , не би могъл да черпи застрахователна закрила по същия . Този извод няма каквото и да било отношение към поставения от касатора въпрос, разрешен в съответствие с последователната и непротиворечива съдебна практика .
Паралелно не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК . Посоченото решение съставлява казуална съдебна практика , по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК вр. с т.3 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Постановеното въззивно решение не е в противоречие с изразеното в реш.№ 627 / 21.10.2004 год. по т.д.№ 3 / 2004 год. на І т.о. на ВКС разбиране относно „ застрахователния интерес „ , като предпоставка за действителност на застрахователния договор при сключването му , за имущество – чужда / не на застрахования / собственост , т.е. по приложението на общата по отношение имуществените застраховки норма на чл.391 ал.1 / отм./ ТЗ . Не е налице и общност на факти между спора, предмет на посоченото съдебно решение и този – предмет на атакуваното в настоящото производство решение , обуславящи противоречиви рещаващи изводи относно релевантния в случая въпрос : за материалноправно легитимираните да се ползват от сключен от лице – несобственик на МПС застрахователен договор „ Гражданска отговорност „ . По този въпрос е налице задължителна съдебна практика – решение, постановено по чл.290 от ГПК – № 22 / 01.04.2009 год. по т.д.№ 328 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС – в което е прието , че водач на МПС – лице , непосредствено управляващо автомобила – който не е негов собственик , ползвател или държател , за да бъде обхванат от застрахователната закрила , е необходимо да бъде упълномощен от лице, попадащо в някоя от тези три групи , страна по застрахователния договор . Водачите , управляващи МПС със съгласието на застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се считат застраховани . Въззивното решение е в унисон с така постановеното решение, задължително за въззивна инстанция , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Дали правилно, с оглед наведените в производството доводи и събраните доказателства, въззивният съд е разпределил доказателствената тежест , предвид оспорване валидността на застрахователен договор , сключен между страни , чужди на съдебното производство , от недействителността на който се ползва именно ищецът , макар и установяването му да предпоставя доказване на отрицателен факт , е въпрос за правилността на съдебното решение, подлежаща на преценка по реда на чл.281 т.3 от ГПК , а не в настоящото производство . Касаторът не е формулирал процесуалноправен въпрос в тази насока . Последващото му изложение по чл.280 ал.1 от ГПК, макар формално да сочи навеждането и на друг правен въпрос, не съдържа формулиран такъв, а съставлява изложение на конкретни факти, твърдени като превратно възприети от въззивния съд или неотчетени от него , в обосноваване извод, че застрахованият несобственик не е имал застрахователен интерес при сключването на застрахователния договор и че конституираният в производството делинквент не би могъл да черпи права от сключения застрахователен договор , макар сам да се е позовал на това обстоятелство . Отново се касае за съображения относими към преценка правилността на въззивното решение, като правомощие на касационната инстанция е единствено да конкретизира и уточни сравнително ясно формулиран правен въпрос, не и сама да го постави . Формалното посочване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не обуславя допълнителния селективен критерий , дори да би бил налице надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното на 18.11.2011 год. решение на Софийски градски съд , ГК, ІV Б състав по гр.д.№ 5226 / 2010 година .
ОСЪЖДА Г. фонд, на основание чл.78 ал.2 ГПК да заплати на Ш. М. Ф. понесени за настоящото производство разноски в размер на 1 830 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :