6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
София, 22.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на дванадесети октомври , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 685 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. търговец Т. В. Т. с фирма „ Д. – Т. В. „ против решение № 96 / 17.04.2012 год. по т.д.№ 111 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 238 / 27.12.2011 год. на Окръжен съд Добрич по т.д.№ 198 / 2011 год. . С последното е отхвърлена молбата на касатора за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на [фирма] . Въззивното решение се твърди необосновано , с оглед установените по делото факти относно трайния характер на затрудненията на длъжника и липсата на имущество за удовлетворяване вземанията на кредиторите , без опасност за интересите им . Обосновава се хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , излагайки съображения по неоснователността й , не и по допустимостта на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че с оглед предявено от длъжника спрямо кредитора извънсъдебно изявление за прихващане , с вземания на същия от неустойка за неизпълнени задължения на кредитора по договори № 11 / 2007 год. и № 12 / 2007 год. , преди завеждане на производството по чл.625 от ТЗ , се касае за „ спорно „ вземане на молителя , което е достатъчно основание за отхвърляне на молбата . Пестеливо се е позовал на установените от съдебно-икономическа експертиза коефициенти на обща и бърза ликвидност към 30.09.2011 год. – съответно 2,140 и 1,986 , като не е коментирал коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, нито коефициентите на финансова задлъжнялост и финансова автономност / при отчетена от експертизата трайна тенденция за намаляване на собствения капитал и превишение на задълженията спрямо собствения капитал / , вкл. в аспект наличието на значителни по размер задължения и вземания именно към и от дружества – „ свързани лица „. Сключеното между същите и [фирма] споразумение за разсрочване на изискуемите задължения на последното и трансформирането им в дългосрочни – основна предпоставка за драстичната промяна в коефициентите за ликвидност за 2011 год. спрямо тези от периода 2008 – 2010 год. / неблагоприятни / , съдът не е намерил за необходимо да коментира . Отделно е акцентирал на размера на дълготрайните и краткотрайните активи , в съотношение спрямо размера на изискуемите краткосрочни задължения , при това сочейки последните с цифра, невключваща задълженията към молителя ЕТ „ Д. – Т. В. „ . Позовал се е на установен факт на извършвани / заключението на вещо лице Св. И. стр. 191 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело / „ доброволни плащания „ , т.е не по реда на принудително удовлетворяване по образуваните срещу длъжника изпълнителни дела / касае се за периода януари – септември 2011 год. / . Съдът е приел, че длъжникът полага необходимата грижа на добрия стопанин за събиране вземанията си, като в тази връзка сочи постъпили в касата му суми ,без коментар на основанието за постъпването им / в експертизата посочени с произход не само от „ търговска дейност „ , а и от „ заеми „ и „ оперативна дейност „ , без отделни стойности /. Както при формиране на преждепосочените си изводи, без обосноваване с конкретни доказателства и установими от същите факти и при съвкупна преценка на релевантните за финансовото състояние на ответника обстоятелства, , съдът е формирал извод , че длъжникът не е спрял плащанията към кредиторите и без значение е фактът на удовлетворяване на значителна част от същите по реда на принудителното изпълнение . При същата неяснота относно фактическите констатации на които основава извода си , извън коментираният размер на активите , въззивният съд е приел наличието на имущество , достатъчно за удовлетворяване на задълженията , без опасност за интересите на кредиторите .
В обосноваване допускане на касационното обжалване ЕТ „ Д. – Т. В. „ формулира следните материалноправни въпроси, първият и третият от които са с идентично съдържание , но различна формулировка и могат да се обобщят както следва : 1 / Следва ли при преценка на притежаваното имущество , като достатъчно за удовлетворяване на кредиторите , без опасност за интересите им , да се имат предвид дълготрайните материални активи или следва да се съобрази бързоликвидното имущество ? ; 2 / Размерът на краткотрайните материални активи и възможността за погасяване със същите задълженията на търговеца само спрямо задълженията му към кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ ли са преценими или с оглед задълженията към всички кредитори ? и 3 / По – големият размер на актива на едно търговско предприятие спрямо пасива на същото достатъчно основание ли е за отхвърляне молбата за откриване на производство по несъстоятелност ? . Въпросите се сочат решени в противоречие с казуална съдебна практика : реш. № 64 / 09.02.2005 год. по гр.д.№ 466 / 2004 год. на ТК, І т.о. ; реш.№ 572 / 15.04.2003 год. по гр.д.№ 2279/2002 год. на V г.о. на ВКС ; реш. № 1996 / 09.12.1998 год. по гр.д.№ 2303 / 1998 год. на V г.о. на ВКС и реш . № 744 / 06.05.1997 год. по гр.д.№ 1424/ 1996 год. на V г.о. на ВКС .
В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поставя и въпроса : Следва ли погасяването на задълженията на длъжника чрез средствата на принудителното изпълнение / в който смисъл настоящият състав конкретизира поставения въпрос, в съответствие с правомощието си съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / да се съобразява в полза на длъжника, при преценка на относими предпоставки за отхвърляне на молбата , съгласно чл.631 от ТЗ ? Сочи се липса на съдебна практика по този въпрос , при непълнота и неяснота на закона .
Настоящият състав намира, че първият / комбиниран с трети по изложението / въпрос не покрива общия селективен критерий на чл.280 ал.1 от ГПК и не съставлява „ правен въпрос „ по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк . дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Действително въззивният съд е коментирал размера на дългосрочните материални активи , но не е възприел същия като единствен критерий за определяне финансовото състояние на [фирма] , а се е позовал и на други показатели , вкл. размера на краткотрайните активи, с позоваване на коефициентите на обща и бърза ликвидност. В този смисъл отговорът на въпроса не обуславя решаващите изводи на съда , а и не е в противоречие с трайната съдебна практика , отчитаща като съобразим компонент и обезпечеността на дружеството – длъжник с дълготрайни материални активи . Не съставлява правен въпрос и вторият формулиран такъв , като въззивният съд въобще не е формирал извод, че преценката относно възможността длъжникът да удовлетвори краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи следва да се извърши без съобразяване вземанията на молителя . Действително съдът е посочил стойност на краткосрочните задължения – 1 341 хил. лева , като безкритично е подходил по отношение различието й спрямо предходно посочения в съдебно-икономическата експертиза размер на същите – 1 616 хил. лева . Само съпоставката между двете стойности и получаващата се разлика навежда на извод , че от втората сума са извадени вземанията на молителя, но това изрично не е посочено в експертизата, нито е демонстрирано , като съобразено с тази нарочна корекция , споделяна и от съда . Настоящият състав не намира , че в такъв аспект са изложени и съображенията на въззивния съд за „ спорен „ характер на вземането на молителя . Същите са коментирани по отношение материалноправната легитимация на молителя, в очевидно несъответствие с изменението на чл.608 ал.1 ТЗ / ДВ бр. 84 от 2000 год. / , а не спрямо формирането на стойности , относими към определяне коефициентите за ликвидност .
Поставеният в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпрос, относно значението на факта на удовлетворяване кредиторите на [фирма] по изискуеми задължения , основно по реда на принудителното удовлетворяване, по образувани изпълнителни дела спрямо дружеството , като несвидетелстващ в полза на финансовото му състояние , също не отговаря на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . Отговорът на този въпрос , макар включен в мотивите на въззивния съд, не е обосновал решаващите му изводи . Съдът е коментирал наличието и на „ доброволни плащания „ от страна на [фирма] , а принудителното удовлетворяване на значителна част от кредиторите на дружеството е счел за ирелевантно обстоятелство, т.е. от същото не е обосновал извод в полза на финансовото състояние на ответното дружество , в какъвто смисъл е поставеният от страната въпрос . Дори да би се приел за релевантен , не се явява обоснован допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК – най-общо се сочи непълнота и неяснота на закона, по отношение преценимите при установяване състоянието на неплатежоспособност на длъжника предпоставки , съгласно чл.608 от ТЗ .Това обаче е фактологичен въпрос, обусловен от конкретиката на всеки отделен спор и не предпоставя еднозначен отговор . Няма и колебание в съдебната практика, че всеки относим към установяване икономическото състояние на длъжника факт , преценим по отношение предпоставките на чл.608 ал. 1 и чл.631 ТЗ , подлежи на преценка .
Касационното обжалване е обосновано по третия от поставените в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК въпроси , а именно : „ По – големият размер на актива , спрямо пасива на едно дружество, достатъчно основание ли е за отхвърляне молбата по чл.625 от ТЗ ? „ . За да обоснове извод за състояние на длъжника да изпълни изискуемите си парични задължения , съгласно чл. 608 ал.1 ТЗ , въззивният съд е възприел именно съотношението на актив и пасив , заложено в коефициентите на общата и бързата ликвидност . Не е коментирал коефициентите на финансова задлъжнялост и финансова автономност , както и структурата на актива и пасива / извън съотношението им като стойности / , а именно : преимуществения дял от краткосрочните активи припадащ се на краткосрочни вземания , със значителен дял от „ свързани лица „ , в значителна степен заявени от вещото лице като „ спорни „ – предмет на висящи искови производства , в съществена част необслужвани от 2007 – 2008 година , с оглед преценка за вероятната им събираемост , както и при несъобразена ликвидност на активите . С мотивите си въззивният съд е възприел достатъчност на съотношението актив / пасив , за установяване действителното икономическо състояние на дружеството, което се явява в противоречие с отговора на идентичен въпрос, даден с приложените решения № 1996 / 09.12.1998 год. по т.д.№ 2303 / 1998 г. на V г.о. на ВКС и решение № 744 / 06.05.1997 год. по гр.д.№ 1424 / 1996 год. на V г.о. на ВКС . С първото коефициентите на обща и бърза ликвидност са коментирани ведно с показателите за финансова автономност и финансова задлъжнялост и изрично е отчетено значението на ликвидността на активите / възможност за бързо трансформиране в пари / при преценката за удовлетворяване на кредиторите , без опасност за интересите им / „ в разумен срок за разплащане около 1 месец „ /, съгласно чл.631 ТЗ . Във второто решение изрично е посочено , че съотношението на актив и пасив е недостатъчно , с оглед преодоляване условието на чл.631 ТЗ – възможност за удовлетворяване без опасност за интересите на кредиторите , което въззивният състав не е счел за необходимо да съобрази , като коментира структурата и ликвидността на актива , вкл. относно възможността на длъжника да се разпорежда свободно със същия , предвид наложените обезпечителни мерки .
Следователно , касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, поради което Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 / 17.04.2012 год. по т.д.№ 111 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение .
УКАЗВА на Е. търговец „ Д. – Т. В. „ ,в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса от 125 лв., на основание чл. 24 ал. 1 т.2 вр. с чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК .
След изтичане указания срок или представяне доказателства за внесена държавна такса по касационното обжалване, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито заседание .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: