5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
[населено място], 19.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на дванадесети октомври , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 351 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните по спора – Г. А. Г. / ищец / и ДП „ Държавно ловно стопанство – К. „ [населено място] , с правоприемник ДП „ С. държавно предприятие „ , против решение № 2 / 25.01.20112 год. на Силистренски окръжен съд , Гражданска колегия , по т.д.№ 344 / 2011 год., съответно :
1/ Г. А. Г. обжалва въззивното решение в частта , с която е обезсилено решение № 162 / 19.10.2011 год. по гр.д.№ 45 / 2011 год. на Дуловски районен съд , в частта му с която е признато вземане на ищеца – земеделски производител , към ДП „ Държавно ловно стопанство – К. „ [населено място] , в размер на 2 121,92 лева – мораторна лихва върху главница в размер на 12 450 лв., за периода 11.05.2009 год. – 23.11.2010 год. , в която част производството е прекратено .Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – произнасяне по доводи , невъведени с въззивната жалба , в противоречие с чл.269 предл. второ от ГПК и изобщо невъведени като предмет на спора с възраженията на ответника в хода на първоинстанционното производство, изхождайки от факта ,че същият не е оспорвал размера на претендираната мораторна лихва . Сочи нарушение и на чл.270 ал.3 предл. трето от ГПК , тъй като след обезсилването на първоинстанционното решение съдът е бил длъжен да върне делото за ново произнасяне от първоинстанционния съд.
2/ ДП „ Държавно ловно стопанство – К. „ с правоприемник ДП „ „ С. държавно предприятие „ обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение , за установяване дължима главница от 12 450 лева – продажна цена на закупен от ответника посадъчен материал / фиданки – акация / . Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие със закона по възражението му за нищожност на сделката .
Г. Г. оспорва касационната жалба на ДП „ Държавно ловно стопанство – К.„ като излага доводи само по неоснователността й . Касаторът – ответник не е депозирал отговор по касационната жалба на Г. Г. .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , констатира че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и съдържат реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхождат от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.422 от ГПК , на основание издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на Г. Г. – земеделски производител срещу ДП „ Държавно ловно стопанство – К. „ , за сумата от 12 450 лева – главница , съставляваща вземане от продажна цена на посадъчен материал / фиданки – акации / , за която е съставена фактура № 44 / 11.05.2009 год. , както и за сумата от 2 121 лв. – мораторна лихва върху същата главница , за периода 11.05.2009 год. – 12 .06.2009 год. . Срещу заповедта е подадено възражение на длъжника по чл.414 ГПК , обусловило предявяването на исковете . Предвид извършено от длъжника частично плащане , преди подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение , претенцията за мораторна лихва в заявлението е разграничена в два периода : от 11.05.2009 год. до 12.06.2009 год. / датата на частичното плащане / върху главница от 14 940 лв., в размер от 168, 63 лв. и от 13.06.2009 год. до 23.11.2010 год. върху главница от 12 450 лева , в размер от 1953,49 лв. . Със заповедта е присъдена лихва с посочване единствено на първия период / за който е претендирана сума от 168,63 лв. / , но в размер кореспондиращ с дължимата мораторна лихва за двата периода / 2 121 , 92 лв. /, коригиран спрямо претендирания от 2 490 лв., с оглед действително установимия от справките за начислима лихва размер . Формално произнасяне по претенция за лихва за период 13.06.2009 год. – 15.12.2010 год. заповедта не съдържа .
Предявявайки исковете по чл.422 ГПК Г. Г. е претендирал главница от 12 450 лева и мораторна лихва за забава, в размер на 2 030,92 лв. , изрично сочейки я дължима за период 13.06.2009 год. – 15.12.2010 год. / съвпадащ с втория посочен период и допълнителен период от 23.11.2010 год. до 15.12.2010 год. / датата на заявлението за издаване на заповедта / . Първоинстанционния съд , явно изхождайки от установимата очевидна фактическа грешка при издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение , е постановил решение , присъждайки главницата , ведно с мораторна лихва в размера, кореспондиращ с уважения по заповедта – 2 121,92 лева , за двата заявени периода – от 11.05.2009 год. до 23.11.2010 год. , както и законната лихва върху главницата от 15.12.2010 година до окончателното й заплащане .
За да обезсили частично първоинстанционното решение и прекрати производството , Силистренски окръжен съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън обхвата на заповедта за изпълнение , предопределяща предметния обхват и на производството по чл.422 от ГПК , присъждайки неприсъдена със заповедта мораторна лихва за периода след 12.06.2009 год., а също и в противоречие с петитума на иска – за мораторна лихва от 2 121, 92 лв. , вместо претендираната с иска сума от 2 030,92 лева, при това за период 13.06.2009 год. – 15.12.2010 год., който в тези си граници не е бил предмет на заповедното производство / ограничено до 23.11.2010 год. . Коментирайки недопустимото разминаване между уважената в заповедната фаза претенция за мораторна лихва , въззивният съд изхожда от индивидуализацията и по период и по размер.
Досежно главницата от 12 450 лева въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение , с препращане съгласно чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд . В същите , във връзка с възражението за нищожност на сключената сделка, предявено от ответника , съдът е разгледал фактите , заявени по обосноваването му / непредставен сертификат за продавания посадъчен материал , като произведен в регистриран базов източник, съгласно Наредба № 5 / 05.02.2004 год.за производство и търговия на горски репродуктивни материали и непредставена регистрация на ищеца в публичния регистър по чл.57а от Закона за горите към Н. / , но не е намерил основание да я приеме за установена . Въззивният съд е допълнил мотивите , приемайки че извън количеството и единичната цена, договорени между страните , съгласно представената по делото фактура № 44 / 11.05. 2009 год. , задължителни елементи на договора за продажба / предмет и цена / , други специфични договорености за изисквания към продаваната стока не са постигани , към каквато характеристика, а не като условия за действителност на сделката , въззивният съд е подвел наведените от ответника , неустановени по отношение на ищеца обстоятелства .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване никоя от страните не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито от изложенията по чл.280 ал.1 от ГПК, възползвайки се от правомощието за уточнение и конкретизация, предоставени му от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , настоящият състав би могъл да изведе такъв . Касаторът Г. Г. формално сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с приложението на чл.269 предл. второ от ГПК , считайки че въззивният съд не е следвало да обезсили първоинстанционното решение , в частта относно претенцията за лихва, поради липса на съответен довод за това във въззивната жалба . Извън липсата на правен въпрос , следва да се съобрази , че преценката за недопустимост на съдебното решение , каквато въззивният съд е извършил , е негово задължение , съгласно чл.269 предл. първо ГПК , наред с проверка на валидността на постановеното решение . В този смисъл същата не е ограничена , респ. не е предпоставена от изричен довод за недопустимост във въззивната жалба . Касаторът твърди , че съдът е следвало да приложи чл.270 ал.3 предл. трето от ГПК , но тази възможност е предоставена в случай на констатиране предявена допустима претенция, по която липсва произнасяне . Позовавайки се на пълно разминаване на претенцията за мораторна лихва , уважена със заповедта за незабавно изпълнение и тази – предявена по исков път , по период / напълно несъвпадащ / и размер , както и от необходимото покриване в предметния обхват на заповедното и исковото производство по чл.422 ГПК , въззивният съд е отрекъл наличие на предявен иск с допустим , съгласно спецификата на иска по чл.422 ГПК предмет .
Не се касае за вероятна недопустимост на въззивното решение : не е налице разлика между уваженото в заповедното производство вземане и предявеното с иска по чл.422 от ГПК, в който случай и съгласно константната съдебна практика, изхождайки от обстоятелствената част на иска съдът би бил длъжен да укаже привеждането на петитума в съответствие със същата , по реда на чл. 129 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т. 5 ГПК. Касае се за липса на идентичност между предявената и уважена в заповедното производство претенция / в частта , която ищецът е предявил по исков път и в които граници, с оглед принципа на диспозитивното начало ,следва да бъде разгледан иска му – за втория период на мораторната лихва / , като допуснатата от съда в заповедното производство очевидна фактическа грешка не би могла да се преодолее в исковата фаза на производството .
Касаторът ДП „ Държавно ловно стопанство „ , с настоящ правоприемник ДП „ С. държавно предприятие „ , в изложението си по чл.280 ал.1 ГПК по същество е обосновавал възражението си за нищожност на сделката , поради противоречие със закона – Закона за горите – чл. 41а вр. с Наредба № 5 от 05.02.2004 год. за производство и търговия с горски репродуктивни материали , задължителни изисквания , съгласно която Наредба се твърди, че ищецът , като производител на такъв материал, не е спазил , както и за нищожност на сделката поради невъзможен предмет, какъвто довод за нищожност не е въвеждан . Конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с произнасянето на съда по възражението за нищожност , обоснован в някоя от хипотезите за допускане на касационното обжалване , няма . Преценката за правилността на изводите му е предмет на производството по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Процесуалните нарушения / доколкото касационната жалба съдържа твърдение за непроизнасяне на съда по възражението за нищожност – с оглед преждеизложеното явяващо се невярно / съставляват основание за неправилност на решението , преценима по чл.281 т.3 от ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 / 25.01.20112 год. на Силистренски окръжен съд , Гражданска колегия , по т.д.№ 344 / 2011 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :