Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
София, 08.09.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на седми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Мария Славчева
Членове: Ирина Петрова
Вероника Николова
при участието на секретаря Елеонора Стоянова и на прокурор Катя Антонова, като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1979 по описа за 2015год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.18 във вр. с чл.17,ал.1,т.8 ЗПП, образувано по жалба на Д. Н. Н. против решението от 31.07.2015г. по ф.д.№ 1879/1990г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, с което е отказано вписването в Регистъра на политическите партии по партидата на П.П. „Б.НРП”, промени на подлежащи на вписване обстоятелства във връзка с решения, приети на ХІ редовен конгрес, проведен на 20.06.2015г., заявени с молба вх.№ 2215/13.07.2015г.
С жалбата се иска отмяна на решението като неправилно. Оспорва се изводът на СГС за опорочаване свикването на ХІ конгрес на партията, поради неспазване на предвидения в Устава ред /обнародване в национален ежедневник/ на поканата за провеждането му. Според жалбоподателя публикуването на покана в „Държавен вестник”, което в случая е сторено, е всеобщо приложим начин на оповестяване, включително и при регистърните производства и изпълнението на тази процедура не опорочава свикването на конгреса. Посочва, че съдът не съобразил, че конгресът е редовен /а не извънреден/, свикан е както по решение на Централното ръководство, така и по инициатива на 1/10 от членовете на партията. Възразява се, че не било отчетено, че и чрез изпращането с обратни разписки на поканата за свикване били уведомени регионалните структури и организации на 12-те областни поделения на партията. Регионалните структури излъчили 56-мата делегата, а мандатната комисия след проверка се уверила в редовността на избора им. Като се поддържа, че процедурата по оповестяване свикването на конгреса не е нарушена, тъй като общата процедура на публикация в „Държавен вестник” не се изключва, ако в устава е записано обявлението да стане чрез ежедневник, се иска отмяна на решението и допускане вписването на обстоятелствата, съобразно приетите решения на ХІ конгрес.
В проведеното открито заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и счита, че са налице предпоставките за вписване на промените.
Становището на представителя на Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Съображенията са, че конгресът е свикан по инициатива на членове на партията, поради което предвиденият в чл.15,предл.първо от Устава ред е неприложим; той е относим само при редовното свикване /от Централното ръководство/, а не и при извънредно свикване. При последното счита за приложими правилата на чл.26 ЗЮЛНЦ, чрез препращането на основание пар.2 ПЗР на ЗПП.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. след преценка на данните по делото и на заявените доводи приема следното:
Жалбата е процесуално допустима-подадена в преклузивния срок от надлежна страна, но по същество е неоснователна.
Съображението, въз основа на което СГС е счел искането за вписване на заявените промени за неоснователно, е несъобразяване с предвидената в действащия Устав /приет на осмия редовен конгрес и вписан с решение от 27.03.2008г./ процедура за свикване на конгреса. Като е отчетено, че той е проведен както по решение на централното й ръководство, така и по инициатива на съответния посочен в устава брой членове на политическата партия, е съобразено, че съгласно чл.15 свикването става от централното ръководство с писмено уведомление на всички дружества и обнародване на поканата в минимум един национален ежедневник най малко един месец преди насрочения ден. Констатирано е, че поканата е обнародвана в брой 35 от 15.05.2015г. на „Държавен вестник”. От правна страна е прието, че в отклонение на диспозитивното правило на чл.26,ал.3 ЗЮЛНЦ, към която препраща пар.2 ПЗР на ЗПП, уставът на партията предвижда поканата да се обнародва в поне един национален ежедневник. Посочено е, че за разлика от „Държавен вестник”, ежедневникът е масово достъпен за широк кръг субекти. Проведено е разграничение между печатна медия и регламентираното с изричен закон и нямащо ежедневен характер официално издание на Република България.
Изводите на СГС следва да бъдат споделени. При изрично регламентирано в Устава на политическа партия ”БНРП”, действащ повече от 7 години, оповестяване свикването на конгрес чрез покана, която да се обнародва в национален ежедневник, безпредметно е обсъждането дали разгласяването чрез „Държавен вестник” като обща, универсална принципно приложима и за охранителното производство процедура е надлежно. След като уставът, който по императивната разпоредба на чл.14,ал.1,т.6 от ЗПП следва да съдържа редът за свикване на органите на партията, и той подлежи на вписване в регистъра на СГС /чл.17,ал.1,т.3 ЗПП/ и приетият и вписан устав на ПП „БНРП” изрично предвижда мястото, където следва да се обнародва съобщението за свикване на конгреса, недопустимо е обсъждането за възможен и принципно разрешен от закона „друг” ред за оповестяване на поканата. При изричен уставно регламентиран ред недопустимо е позоваването на диспозитивното правило на чл.26,ал.3 ЗЮЛНЦ по силата на препращането в пар.2 ПЗР на ЗПП. Обратен извод би дерогирал волята на членовете, приели устава, който очакват да бъде съобразен, а не универсалната процедура на обявлението в „Държавен вестник”, както заявителят счита. Неуместен е аналогът и позоваване на „обща” процедура по оповестяване при наличие на категорично и ясно въведена и допустима от закона специална такава. Дължимата от съда формална преценка относно осъществяването на изискванията за редовно свикване на конгреса обхваща спазването и то стриктно на регламента по Устава и изключва обсъждане дали друг предприет начин на уведомяване е по-удачен, универсален или надежден. Ако под „разрешение на идентични казуси” жалбоподателят има предвид решението по т.д. № 1862/2913г. на ВКС, І то., то позоваването е неуместно, тъй като изложеното в него визира не процедурата по свикване на конгреса, а на централното ръководство на партията.
Поддържаното от прокуратурата становище за редовно оповестяване свикването на конгреса е неоснователно. Няма основание за тълкуване на разпоредбата на чл.15 от Устава в смисъла, поддържан от представителя на прокуратурата, тъй като редът за свикване и в двете хипотези следва да бъде идентичен, а и конгресът е свикан от Централното ръководство на партията при паралелна инициатива на една десета от членовете. Самият жалбоподател акцентира, че форумът е редовен, а не свикан извънредно.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на уведомяване на регионалните структури като аргумент за редовно отправена покана за ХІ конгрес. Чл.15 от устава предвижда кумулативно изпращане на писмена покана до всички дружества и обнародване поканата в ежедневник. Дори редовно отправена и адресирана до структурите покана не би заместила паралелно необходимото й оповестяване в ежедневник, а по делото не е установено и спазването на това изискване. Представените известия-обратни разписки не удостоверяват факта на огласяване свикването на конгреса до структурите, тъй като не съдържат данни кои са физическите лица-адресати, т.е. какво е качеството на получателите им в съответното конкретно дружество по смисъла чл.14 от Устава.
В производството по реда на чл. 18 ЗПП ВКС извършва преценка и по основателността на искането за вписване, независимо и наред с осъществявания инстанционен контрол. При дължимата такава, съставът на ВКС установи, че извън констатациите на СГС е останал релевантният за вписването факт относно броя и числеността на местните звена, имащи право на участие в конгреса като абсолютна предпоставка за редовното свикване на форума и приемане решенията му в съответствие със закона и устава /кворум и мнозинство/ с оглед установената в чл.15 норма на представителство. Приложените протоколи от конференции на местни структури не попълват тази празнота, тъй като заявителят не е установил колко са звената в цялата страна /и то с оглед установената в чл.14 организационна структура: областно, общинско и районно дружество/, каква е членската маса на всяко едно от тях, за да може да бъде съобразена редовността на всяко едно от събранията, издигнало делегатите за ХІ конгрес. „Доклад” на мандатната комисия, на какъвто има позоваване в жалбата, по делото няма. На л.245 от материалите по делото на СГС е приложен „списък на избрани делегати на ХІ конгрес на БНРП от 14 областни структури със списъци на делегатите на конференциите”. Задължение именно на мандатната комисия е след като посочи фактите за броя и вида на структурите, членската маса на всяка една от тях, като съобрази броя на участвалите в конференциите, да анализира и обоснове дали при избора на делегатите от регионалните събрания, е спазена нормата на представителство, съответно да посочи кои са присъстващите по право делегати /председателите на дружества/. В Решение по т.д.№ 882/2012г., при действието на същия Устав, съставът на ІІ т.о. на ВКС ясно и изчерпателно е разяснил необходимите предпоставки за редовно свикване на конгрес, които не са съобразени и понастоящем.
Следва да бъде отчетено обстоятелството, че заявителят-жалбоподател посочва в жалбата си че областните поделения на БНРП са 12, а „списъка” на мандатната комисия ги обозначава като „14 областни структури”. Неяснотата на броя на действащите към датата на провеждането на конгреса местни структури, която както се посочи не е преодоляна с представените протоколи от конференции за избор на делегати е достатъчна сама по себе си да обоснове извод за недоказаност на редовното провеждане на конгреса и за неоснователност на искането за вписване на приетите от него решения. Отказът за вписването им следва да бъде потвърден.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 31.07.2015г. по ф.д.№ 1879/1990г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.