2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
С., 31.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. БОЖИЛОВА
АННА БАЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията А. Баева
ч.т.д. № 2040/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 598 от 01.07.2014 г. по гр.д. № 20134100501196/2013 г. на Окръжен съд Велико Търново.
С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение от 16.07.2013г. на Великотърновски районен съд, ГК, 13 състав, постановено по гр.д. № 673/2012г., с което [фирма] е осъдено да заплати на Ц. С. Д. и Я. М. Д. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 4 929,70 лева, дадена без основание и представляваща разлика между реално платена сума за лихви и дължима такава по договор за банков кредит № 11/13.02.2007г. за периода 13.02.2007г. – 30.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2012г. до окончателното плащане.
От данните по делото е видно, че срещу въззивното решение от 01.07.2014 г. е подадена касационна жалба, постъпила в Окръжен съд Велико Търново на 28.07.2014 г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
По делото е представен платежен документ от 22.07.2014 г., с който молителят е наредил да бъде преведена по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на сумата 4 929,70 лв., представляваща сумата, която е осъден да заплати с обжалваното решение. Представена е и служебна бележка от счетоводството на ВКС, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда.
Настоящият състав намира, че макар касационната жалба да е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, решението на въззивния съд в частта по предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД с цена 6 932,74 лева не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, в сила от 25.12.2010г. По силата на това изменение са изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева по граждански дела и до 10 000 лева за търговски дела.
С въззивното решение е разгледан осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, с който се иска заплащане на сума, която се явява платена без основание и представлява разлика между реално платената сума за лихва и дължимата такава по договор за банков кредит. Договорът за кредит, сключен между страните, представлява търговска сделка по чл.286 вр. чл.1, ал.1 ТЗ и поради това постановеното по делото решение е във връзка с търговски спор по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, което обосновава извод за търговския характер на делото. Предявеният осъдителен иск е под размера, до който е ограничен достъпът до касационен контрол, поради което въззивното решение по осъдителния иск е влязло в сила с постановяването му.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 598 от 01.07.2014 г. по гр.д. № 20134100501196/2013 г. на Окръжен съд Велико Търново
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: