О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1286
ГР. София, 22.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.10.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1285/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационнната жалба на Х. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив / ОС/ по гр.д. №2921/09 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Е. К. , К. Т. и И. М. искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД – за признаване относителната симулация на сключения между първите двама ответници договор за дарение на 1/48 ид.ч. от недв. имот, като прикриващ продажба и по чл.33, ал.2 от ЗС – за изкупуване на тази продадена част и на продадените след това от първата на втория ответник и от него на третия още 7/48 ид.ч. от същия имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 /поставените материалноправен въпрос за квалификацията на иска при посочените в исковата молба обстоятелства – дали нищожността на дарението се претендира поради привидност, поради заобикаляне на закона или поради липса на основание и процесуалните доказана ли е претенцията и конституирани ли са при условията на необходимо другарство всички надлежни ответници по иска, са от значение за точното прилагане на закона и са разрешени в противоречие с трайна и установена практика на ВКС, на която се позовава касаторът/.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че нищожността на дарението по нот. акт №167/26.08.03 г., като прикриващо продажба не се установява от събраните доказателства по делото. Ищецът е трето за договора лице и са допустими всички доказателства, без ограничението по чл.134, ал.2, пр.1 от ГПК. Те обаче не установяват, че страните по договора са имали волята за продажба на имота, нито съществените й елементи на твърдяна прикрита сделка. Последвалата дарението продажба между същите страни по нот. акт №168/26.08.03 г. е извършена между съсобственици на имота, затова ответницата – продавач няма задължението по чл.33, ал.1 от ЗС, а ищецът – правото по чл.33, ал.2 от ЗС.
При разглеждане на исковата претенция съдът е обвързан от сочените от ищеца обстоятелства – в исковата молба, въззивната жалба и защита ищецът неизменно е твърдял и се стремил да установи пред инстанциите по същество привидност на дарението, като прикриващо продажба. Затова, като е квалифицирал първия иск по чл.26, ал.2, вр. с чл.17 от ЗЗД – за признаване нищожността на дарението и разкриване на действителната продажба на имота между ответниците, въззивният съд не е нарушил закона, в противоречие с практиката по прилагането му /представеното р. №3/95 г. на ВС/.
В случая не се установява по несъмнен начин, че дарението прикрива възмездно прехвърляне на имота – срещу погасяване на дълг на прехвърлителката, когато чл.33, ал.2 от ЗС е приложим / Р 514/06 г. на ВКС/. Дългът следва да е установен по основание и размер – показанията на свидетелите – роднини на ищеца, по данни от разговорите им със самата прехвърлителка са за „заложен” имот, „даден” и „продаден” имот заради дълг на отв. К. от 2500 лв. Те не разкриват с необходимата сигурност, безпристрастност и еднозначност продажба на имота, прикрита с дарението по нот. акт №167/03 г. Съмнение за това внася и последвалата дарението продажба на по-голямата част от притежавания от ответницата имот между същите страни с нот. акт №168/03 г. – може да се приеме, че тя осъществява твърдяната възмездност, без такава да е доказана и непременно налице и при дарението.
Ищецът не е посочил и по делото няма данни, че ответниците или някой от тях са в брак, за да бъдат конституирани в процеса съпрузите им, при необходимо другарство. На лишаване от участие по делото обаче може да се позове само страната, чиито права са нарушени – Р 3392/95 г. на ВКС. В случая искът е отхвърлен – затова въпросът следва ли да се конституират необходими другари на ответниците не е и от значение за делото.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2921/08 г. от 23.03.09 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: