Р Е Ш Е Н И Е
№ 797
гр. София, 09.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 20 октомври през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1063/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. , Т. М. , С. С. , В. С. , Т. Д. и С. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по гр.д. №713/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба „А” Е. я оспорва като неоснователна. Ответникът „А” Е. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил исковете на касаторите срещу ответниците с пр. осн. чл.108 и чл.109 от ЗС – за признаване собствеността и предаване владението на недвижим имот, посочен по делото и в решението и за премахване на постройките и съоръженията в него. Приел е, че ищците не са установили правото си на собственост върху имота, основано на земеделска реституция. Имотът, възстановен им в стари реални граници с решение на ПК от 10.12.96 г. е част от терен, отреден с парцеларния план от 1982 г. за студентски комплекс. Мероприятието е осъществено – през 1982-83 г. са изградени и приети постройките от комплекса, като конкретно върху претендирания от ищците имот се намират столовата и складът. Така имотът е загубил характера на земеделска земя по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване и връщане в стари реални граници на собствениците, на осн. чл.10б, ал.1 от с.з.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Възстановеният на ищците като земеделски имот е нива от 2.095 дка, в м. „А”, в землището на с. Ч.. Имотът попада в границите на 30-те декара, определени за площадка на студентски и ученически спортен комплекс, като „държавна необработваема земя от селскостопанския фонд”, според решение на Комисия по земята от 22.03.82 г. Същата година е въведен в експлоатация морският спортен лагер с построените и приети от Държавна планова комисия през 1983 г. сгради. Прилежащата незастроена площ към сградите от 13 713 кв.м. съгл. заключението на техн. експертиза е по-малка от минимално допустимата – 14 400 кв.м. Теренът е актуван като частна държавна собственост с АДС №2349 от 15.10.01 г.
При тези данни обоснован е изводът на въззивния съд, че имотът няма характер на земеделска земя, подлежаща на възстановяване в стари реални граници – отреден е за и е застроен със сградите на спортна база много преди влизане в сила на ЗСПЗЗ/ чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ/. Имотът се намира извън границите на населеното място – извън регулация, както е посочил и ОС. Неоснователно е оплакването на касаторите, че неправилно е приет от ОС за урбанизирана територия поради изготвения парцеларен план. Проведеното върху имота мероприятие със застрояване не позволява възстановяване на собствеността в стари реални граници, а земята е държавна собственост – чл.10б, ал.1 и 5 от ЗСПЗЗ. Сградите по предназначение отговарят на строителните норми – строежът е приет по реда на ПКС, отм., прилежащият терен също съответства по площ на нормативно установеното.
Въззивният съд законосъобразно е приел и касаторът не оспорва, че изключващите възстановяване на собствеността в стари реални граници предпоставки по чл.10б, ал.1 са различни от тези по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Извършеният строеж на наземни сгради и съоръжения за изграждането на единния спортен комплекс са строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността и по см. на пар.1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, на който се позовават касаторите.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд Бургас по гр.д. №713/07 г. от 5.12.07 г.
Осъжда К. М. Г., Т. С. маринов, С. С. С., С. Г. С., В. П. С. и Т. П. Д. да заплатят на „А” Е. деловодни разноски от 200 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: