Р Е Ш Е Н И Е
№ 795
ГР. София, 09.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 20 октомври през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №978/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник /ОС/ по гр.д. №279/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба Д. М. не изразява становище.
Ответникът З. А. „Виктория” София оспорва жалбата против решението по насрещния иск, предявен от касатора срещу дружеството и я намира за основателна по първоначалния – на Д. М. срещу касатора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното решение е уважен предявеният от Д. М. срещу касатора иск по чл.49 от ЗЗД за сумата 6 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на ищеца с неправомерно поведение на длъжностни лица на ответната община, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия по снегопочистване и поддръжка на градския площад. Отхвърлен е насрещният иск на касатора срещу Застрахователното А. , като е прието, че застрахователят не отговаря за настъпилите вреди, които не се обхващат от общите условия на застраховката и застрахователния договор между страните.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни и по двата иска.
По първия иск с пр. осн. чл.49 от ЗЗД – установено е по делото, че на 17.12.05 г. привечер, към 19 ч., при падане на заледения градски площад в зимна и при снеговалеж обстановка, ищецът претърпял увреждане – тежко счупване с разместване на костните фрагменти на лява бедрена кост. Счупването довело до много силни болки в началото и при наложилата се оперативна намеса, а след това до продължително лечение с болково въздействие за срок от 6 месеца, през които ищецът бил временно нетрудоспособен. Определена му е 36 процентна трайна нетрудоспособност за срок от 3 години за общо заболяване, включващо и състоянието след счупването на крака.
Обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, са установени така, както са посочени в исковата молба – от показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво се установява, че травмата е получена при падането на ищеца на заледения площад, откъм градинката. Показанията на свидетелите се разминават относно почисването на снега в района, но са безпротиворечиви относно хлъзгавата настилка от плочки на площада, където „всеки, който минава от там, може да падне”- св. П. При така установените обстоятелства изводът на въззивния съд, че увреждането е резултат от противоправно бездействие на длъжностните лица на общината да почистят и опесъчат площада при зимни условия с цел безопасното му преминаване от пешеходци е обоснован. Елементите за отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД са установени по делото, както е приел и въззивният съд. Срещу размера на обезщетението жалбата не съдържа конкретни оплаквания.
По втория / обратен/ иск на касатора срещу застрахователя, основан на застрахователния договор – установено е по делото, че увреждането настъпило при зимна обстановка, със снеговалеж и ниска температура за целия ден. Резки и непредвидени температурни промени, на които се позовава касаторът, като поет от застрахователя риск не се установяват по делото. На осн. чл.4.2 от застрахователната полица и чл.4.13 от общите условия за застраховане, при които е сключена, застрахователят не дължи обезщетение за вреди, причинени от постепенното влияние на температурата, влагата и валежите, както е в случая.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №279/07 г. от 8.06.07 г. в обжалваната част, с която до размер на 6 000 лв. е уважен първоначалният и е отхвърлен насрещният иск.
ОСЪЖДА О. П. да заплати на З. А. „Виктория” деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от 200 /двеста/ лв., на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: