О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
ГР. София, 10.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.09.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №963/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Х. С. , В. С. и Р. С. срещу въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №55/09 г. С него е уважен предявеният от С. М. и К. М. срещу касаторите иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД – обявени са за относително недействителни спрямо ищците, като кредитори на ответника Хр. С. увреждащите ги три договора за дарение на недвижими имоти, скл. с нот. акт №82/07 г., в полза на отв. Р. С. / син на първите двама ответници/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал. 1 от ГПК – касаторите се позовават на т.1 /значимият за упражняването на правото им на защита в процеса процесуален въпрос за допустимостта на св. показания пред въззивния съд, поискани от тях за оборване на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС за характера на въззивната инстанция и допустимите пред нея доказателства – ТР №1/01 г./.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са кредитори на ответника Х, който с влязла в сила присъда от 12.07.06 г. е осъден да им заплати по 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от признатото за престъпно деяние. Дарствените сделки, с които длъжникът / сам по първите две и заедно със съпругата си В. С. по третата/ се разпорежда безвъзмездно с имуществото си са сключени с нот. акт №87 от 29.01.07 г. или след възвикването на съдебно признатото и изискуемо вземане на кредиторите – чл.135, ал.1 от ЗЗД. Договорите са безвъзмездни, затова знанието на приобретателя за увреждането е без значение / арг. от чл.135, ал.1,пр.2 от ЗЗД – законът предпочита интереса на увредения кредитор пред този на безвъзмездно придобилия имотите/, съответно презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е неприложима в случая.
Затова и сочените от касаторите нарушения на тълкувателната практика на ВКС – ТР №1/01 г. във връзка с искането им да се допуснат свидетелски показания за оборване на неотносима към спора презумпция, нямат отношение към упражняване на правото им на защита в процеса. Обстоятелствата, за които са поискани св. показания са ирелевантни за спора; недопускането на свидетелите / заради това, че като такива са сочени страни – ответници по иска/ не се e злепоставило интересите им в процеса. Така не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК – поставеният процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд да е от значение за решаването на делото, и почиващото на този въпрос искане за допускане на жалбата в хипотезата на т.1 от същата разпоредба е неоснователно.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №55/09 г. от 30.03.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: