О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
ГР. София, 10.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.09.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №953/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на К. „Хр. Ников” срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №1006/08 г., с което са уважени предявените от Р. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване – касаторът се позовава и на трите точки.
За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „работник по производство и пакетиране на сухи пасти” в ответната кооперация със заповед от 16.08.07 г. на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ е незаконно, поради незаконосъобразно извършен задължителен в случая за работодателя подбор по чл.329 от КТ. Извършването на подбора е опорочено от включване на допълнителен критерий / неравностойно социално положение поради инвалид в семейството/ към определените в закона и от грешната точкова оценка на стажа на ищцата, относим към квалификацията и трудовия й принос.
Не е спорно, че в случая подборът е задължителен – съкращава се част -10, от бройките за длъжността на ищцата, и законното му извършване обуславя законността на уволнението. Работодателят е установил предхождащото уволнението извършване на подбора и приложените критерии / протокол от 14.07.07 г. на комисия за подбор/ – те са законово определените, относими към квалификацията и нивото на работа, с прибавен и използван при формиране на комплексната оценка социален критерий – неравностойно социално положение. Последният, макар и изразяващ стремежа на работодателя към хуманност, не се съдържа в закона, по същността си е различен от установените там и не може да бъде включен в обхвата им. Не се спори и, че съобразно утвърдените правила за точкова оценка по критерия стаж, тази на ищцата е занижена с 1 точки – не е отчетена действителната продължителност на стажа й над 5 години, което необосновано я поставя на последно място с 16 т. / с по 17 т., колкото би следвало да има ищцата, други две работнички са останали на работа/.
Изводите на въззивния съд са съответни на закона и практиката по прилагането му – при преценка за законосъобразността на подбора, СГС не е навлязъл в такава за работата и квалификацията на работника, която е от компетентността на работодателя, а е проверил критериите, по които е извършен той и отговаря ли извършването му за ищцата на заложените от работодателя правила за определяне на оценката при обективни предпоставки, каквато е стажът. Затова не е налице противоречие на въззивното решение със задължителна / такава не се и сочи от касатора/ или с константната практика на ВКС, отразена в приложеното решение №82/06 г., нито се констатира противоречиво решаване на въпроса за законността на подбора и начина на проверката й в съдебната практика – чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Широкото застъпване на въпроса в съдебната практика и еднотипното му решаване изключват и основанието по т.3 на същата разпоредба, което предполага липса на практика, неяснота или празнина в закона, изискващи изясняване или попълване чрез тълкуването му.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1006/08 г. от 23.01.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: