2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 09 май 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРУСЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕМИЛ ТОМОВ
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 19 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд-гр. Русе и Русенския районен съд относно компетентния съд, който следва да разгледа исковата молба на К. И. М. с вх. № 1510 от 21.06.2017 г. против Българска народна банка за заплащане на обезщетение за вреди, състоящи се в 500 лв. лихва за забавено плащане за периода от 30.06.2014 г. до 4.12.2014 г. върху гарантирания му влог от 100 000 евро в ТБ „Корпоративна банка“ АД
Исковата молба е подадена до Административния съд в гр.Русе, който е счел, че съгласно чл.79, ал.9 от ЗКИ Българската народна банка и нейните органи, както и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако не са действали умишлено. Според административния съд тази регламентация на отговорността на БНБ е в противоречие с обективната безвиновна отговорност на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди, причинени от административните органи при и по повод административна дейност. Доколкото в производството ще се изследва въпросът за вината, то отговорността е по чл.45 от ЗЗД, която се реализира по реда на общия гражданскоправен път за вреди от непозволено увреждане. Затова е изпратил делото на Русенския районен съд по подсъдност.
За да повдигне препирня за подсъдност, Русенският районен съд е приел, че се претендира обезщетение за вреди от административна дейност на БНБ и разпоредбата на чл.79, ал.9 от ЗКИ не изключва отговорността на държавата за тези вреди, която се реализира по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за да се произнесе по така повдигнатата препирня за подсъдност, съобрази следното:
В исковата си молба К. И. М. е посочил, че е бил вложител в ТБ „Корпоративна банка“ АД, която на 27.06.2014 г. е била поставена под специален надзор от БНБ, а след това е описал подробно действията и бездействията на централната банка. В резултат от бездействието на тази банка да установи неналичен депозит съгласно чл.10, ал.1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., което според чл.1, т.3, буква „i“ е следвало да стане не по-късно от пет работни дни, след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължими и изискуеми депозити, той е претърпял вреда в размер на 500 лв., която сума представлява лихвата върху гарантирания депозит от 100 000 евро периода от 30.06.2014 г. до 4.12.2014 г. От така изложените фактически твърдения, които според ищеца обуславят отговорността на ответника, следва да се приеме, че правната квалификация на предявения иск е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за вреди от административна дейност, което съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ обуславя компетентност на административния съд. Според т.2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС разграничителният критерий за приложимия правен ред/ЗОДОВ или чл.45-49 от ЗЗД/ при претенция за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите са предизвикани при или по повод изпълнение на административна дейност, компетентни са административните съдилища. Съгласно чл.2, ал.6 от ЗБНБ и чл.79, ал.1 от ЗКИ Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл.4, параграф I, т.40 от Регламент/ЕС/ № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. При тази своя дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, поради което тази дейност е административна по своя характер и банката е административен орган по смисъла на параграф1, т.1 от ДР на АПК. Следователно Българската народна банка е компетентният административен орган, който е длъжен да изпълни задължението по чл.10, ал.1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. да установи неналичен депозит чл.1, т.3, буква „i“ от Директивата и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити. Затова претенцията за вреди от евентуалното забавено изпълнение на това задължение на БНБ е от подведомствеността на административния съд. В този смисъл е и допълнението в чл.203, ал.1 от АПК/ДВ, бр. 77 от 2018 г./, според което исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи, се разглеждат по реда на тази глава. Разпоредбата влиза в сила от 1.01.2019 г. и като процесуална норма се прилага спрямо заварените и неприключили процесуални правоотношения, какъвто е настоящият случай.
Разпоредбата на чл.79, ал.9 от ЗКИ, според която при упражняване на надзорните си функции БНБ отговаря само за вреди, причинени от умишлени действия на нейни органи, не въвежда специална подведомственост на спора, различна от общата. Тя касае основателността на претенцията, поради което нейната приложимост следва да се преценява едва при постановяване на решението по съществото на спора.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС
О П Р Е Д Е Л И :
Компетентен да разгледа исковата молба на К. И. М. с вх. № 1510 от 21.06.2017 г. против Българска народна банка за заплащане на обезщетение за вреди, състоящи се в 500 лв. лихва за забавено плащане за периода от 30.06.2014 г. до 4.12.2014 г. върху гарантирания му влог от 100 000 евро в ТБ „Корпоративна банка“ АД е Административен съд-Русе.
Изпраща делото за разглеждане на Административен съд-Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.