ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
гр. София, 13.03.2017г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 817 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.
О. С. Б. чрез адв. Н. Р. е поискал спиране на изпълнението на решение № 264 от 31. 01. 2017г., постановено по въззивно гр. дело № 3324/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23. 03. 2016г. по гр. дело № 11407/2013г. на СГС, с което молителят е осъден да заплати на ищеца И. И., гражданин на Р. А., на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, сумата 87 769. 49 лв., ведно със законната лихва от 20. 08. 2013г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 78 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 18. 06. 2013г. до 19. 08. 2013г..
Горепосоченото въззивно решение е обжалвано от молителя О. Б. с касационна жалба вх. № 4131 от 08. 03. 2017г., подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение – в случая за присъдената главница и лихва. Невлезлият в сила въззивен акт в частта за съдебните разноски не подлежи на предварително изпълнение.
Предпоставките, при които Върховният касационен съд може да спре изпълнението на решението са законодателно определени: да е упражнено правото на касационно обжалване и да е внесено обезпечение в размерите по чл.282, ал. 2 или ал.3 ГПК, като тези две предпоставки следва да са осъществени кумулативно. В случая и двете горепосочени предпоставки са налице: подадена е касационна жалба срещу въззивното решение в законния срок и е представено обезпечение в размера по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, възлизащ на сумата 87 847. 49 лв., която молителят е внесъл на 22. 02. 2017г. по специалната сметката на ВКС.
Молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение следва да бъде уважена.
На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 264 от 31. 01. 2017г., постановено по въззивно гр. дело № 3324/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23. 03. 2016г. по гр. дело № 11407/2013г. на СГС, с което О. С. Б. е осъден да заплати на ищеца И. И., гражданин на Р. А., на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, сумата 87 769. 49 лв., ведно със законната лихва от 20. 08. 2013г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 78 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 18. 06. 2013г. до 19. 08. 2013г..
Препис от определението да се издаде на молителя.
Делото да се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: