3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София,01 февруари 2019 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България,в закрито заседание на 25.01.2019 г., в смесен петчленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №84/18 г., намира следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор между Сливенски районен съд и Административен съд Сливен за подсъдността на предявените от С. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия по поддържане на цени на стоките в затворническата лавка, по-високи от тези извън местата за лишаване от свобода за посочения в исковата молба период, като същевременно е забранено внасянето на такива стоки отвън. Освен това лишените от свобода лица от женски пол, измежду които е ищцата, неоправдано не разполагат с възможността, предоставена на лишените от свобода лица от мъжки пол, да закупуват определени хранителни стоки от лавката на затвора и да си приготвят с тях собственоръчно храна в килиите. Това според ищцата е дискриминация по лично и обществено положение.
Делото първоначално е образувано пред Административен съд Сливен, който е квалифицирал исковете по чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация/ ЗЗДискр./.Приел е, че продажбата на стоки в затворническата лавка е стопанска, по същество търговска дейност, която се извършва от Държавно предприятие „Фонд затворно дело”- втори ответник по иска, наред с ГДИН. Предприятието не е държавен орган, а дейността по ценоообразуване на стоките в лавките към местата за лишаване от свобода не е административна дейност. Следователно отношенията между лишените от свобода и ответниците не са на власт и подчинение, а между равнопоставени субекти, поради което делото е от компетентността на общите съдилища. Затова е изпратил делото на Районен съд Сливен.
Сливенски районен съд е приел, че е компетентен да се произнесе по исковете срещу ответника ДП „Фонд затворно дело”. Исковете, обаче, са насочени и срещу ГДИН/затворническата администрация/. Отношенията на лишените от свобода с този ответник не са на равнопоставеност, твърдяната в исковата молба дискриминация е в резултат от действията му на държавен орган и исковете срещу него следва да се разгледат по реда на ЗОДОВ от административен съд/ както е прието в ТП №2/14 г. на ВКС и ВАС, т.4/. По тези съображения районният съд е повдигнал спор за подсъдността на делото в частта по предявените срещу ответника ГДИН искове.
Смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че исковете срещу ГДИН са подсъдни на Районен съд Сливен по съображенията, изложени в Тълкувателно постановление №1/2016 г. от 16.01.2019 г. на ВКС – ОСГК и ВАС, Първа и Втора колегия. С него е обявено за загубило актуалност Тълкувателно постановление №2/14 г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4. Прието е, че исковете по чл.71, ал.1,т.1,2 и 3 ЗЗДискр. са подсъдни на районния съд.
Поради изложеното, по повдигнатия на осн. чл.135, ал.4 АПК спор за подсъдност, смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените от С. И. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.София искове по чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация е Сливенски районен съд.
Делото да се изпрати на Сливенски районен съд.
Препис от това определение да се изпрати на Административен съд Сливен и на страните по делото, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
3.
4.