5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 10.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2814/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. К. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв.К. А. срещу решение № 224/8.2.2013г. по гр. дело 35/2013г на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 4439/30.11.2012 г по гр.дело № 4122/2012г. по описа на Пловдивски районен съд, 11 граждански състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неонователни предявените от И. И. К. срещу О. п. „О. п.” – П. по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ искове за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № 11/19.1.2012г. на директора на ОП „О. п.” – П. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, за възстановяването й на преди заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 20.1.2012г.-20.3.2012г. в размер на 2 244, 60 лв.
Ответникът по касация ОП „О. п.”–П. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Т. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор като поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване респ. касационната жалба е неоснователна.
В изложението на основанията по чл.284 се сочи, че по материалноправните въпроси „ представлява ли обективната липса на образование, въведена с новата длъжностна характеристика, достатъчно основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 от КТ ; трябва ли новите изисквания за образование да бъдат обосновани и да имат връзка с характера на работата за съответната длъжност и трябва ли да е налице обективна необходимост от въвеждане на новото изискване за заемане на длъжността”, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, обективирана в решение № 8 от 28.1.2010г. по гражданско дело №598/2009г. на ВКС, Трето гражданско отделение.Подържа, че по процесуалноправния въпрос „когато работникът поддържа наличие на злоупотреба с власт от страна на работодателя при провеждане на процесното уволнително основание, как следва да установи същата в процеса” липсва съдебна практика и следва да бъде допуснато касационното му обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради това, че се касае за въпрос, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
От фактическа страна по делото е установено, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „административен специалист с контролни функции”.Същото е прекратено със заповед №11/19.1.2012г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, поради липса на необходимото образование за изпълняване на работата и във връзка с одобрената и връчена на ищцата на същата дата длъжностна характеристика.Безспорно е между страните, че съгласно предходната такава необходимо изискване за заемане на длъжността е било лицето да притежава висше техническо или висше икономическо образование, като ищцата е притежавала висше образование по специалността „инженер-технолог по вината”.С промяна на длъжностната характеристика от 19.1.12 г е предвидено длъжността да бъде заемана от лице с висше икономическо образование, каквото не се спори по делото, че ищцата не притежава.
За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че с оглед въведеното ново изискване за заеманата длъжност, на което ищцата не отговаря, уволнението проведено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ е законосъобразно, поради което е отхвърлил предявените искове.
По наведените касационни основания.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото поставените материалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с уеднаквената задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, с оглед на която за законосъобразността на проведеното по чл.328 ал.1 т.6 от КТ уволнение е достатъчно единствено от работодателя да са въведени нови изисквания за притежавано по степен и вид образование на които работникът/служителят не отговаря. Преценката за това какви образователни или квалификационни изисквания може да въведе работодателя е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност на уволнението, поради което не подлежи на съдебен контрол / решение по чл.290 от ГПК № 321 от 31.10.2011 г по гр. д. № 13/2011 г. на III г. о. на ВКС/. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението./решение № 239 от 21.5.2012 г по гр.дело № 799/2011 г, постановено по реда на чл.290 от ГПК от ВКС, Четвърто ГО и решение № 227 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 917/2009 г., IV г. о., ГК и
Специалностите „инженер” и „икономист” са несъпоставими.Завършилите ги лица придобиват различни основни и специфични знания, които не се покриват и които предполагат различна професионална реализация.В конкретния разглеждан случай промяната в изискванията за образование е продиктувана от необходимостта на по-ефективна дейност на предприятието по организация и контрол на приходосъбирането, поради увеличения нов щат и откриването на нови общински пазари. Следователно не е налице фрапиращо несъответствие на относимите изисквания за заемане на определената длъжност и въведените нови такива от работодателя.Заеманата от ищцата длъжност е в отдел „Приходосъбиране” на ответното общинско предприятие и част от трудовите й функции са свързани с контрол и събиране на средства от такси, наеми, както и предложения за по-ефективно използване на финансовите средства.Поради това въведеното образователно изискване не е самоцелно, а е свързано с осъществяваната работа. По тези съображения обжалваното решение не противоречи, а е в съответствие с представената от касаторът задължителна практика, обективирана в решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК.
Отговорът на въпроса за доказателствените средства, с които злоупотребата с власт следва да бъде установена в процеса, се разрешава с оглед изложените фактически твърдения, при всеки конкретен случай.Доказването се провежда с оглед наличието на конкретен факт, а в случая фактът на липса на недобросъвестно поведение от страна на работодателя е установен от анализа на събраните по делото доказателства.
Следователно посочените касационни основания не са налице.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224/8.2.2013г. по гр. дело 35/2013г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.