3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 11.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2136 /2013 год.
Образувано е по молба на М. Д. Д. за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК на определение № 761/19.11.2012 г по ч.гр.дело № 686/2012 г на ВКС, Трето отделение на Гражданска колегия, с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 1397 от 5.9.2012 г по ч.гр.дело № 996/12 г на Пловдивски апелативен съд.
От данните по делото се установява следното :
Гражданско дело № 42/2012 г по описа на Видински окръжен съд е образувано по искова молба на М. Д. Д. срещу К. А. М. и [фирма]-София, с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 000 лв и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 000 лв, претендирани солидарно.С исковата молба е заявено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса. С определение от 20.1.2012 г това искане е оставено без уважение.
С определение № 1397/5.9.2012 г по ч.гр.дело № 996/12 г, Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение подадената от М. Д. частна жалба вх.№ 437/8.2.12 г против определение от 20.1.12 г по гр.дело № 42/12 г по описа на Видински окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.
С атакуваното определение, постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, ВКС е приел, че касаторът не е формулирал процесуално-правен въпрос за допускане на касационно обжалване, поради което жалбата му не отговаря на критериите за селекция по чл.280 ал.1 от ГПК.
На 18.12.12 г М. Д. Д. е подал молба за отмяна вх.№ на ВКС 12196 от 19.12.2012 г на определение № 761 от 19.11.12 г по ч.гр.дело № 686/12 г.В молбата за отмяна се сочи, че е налице основанието по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като при постановяване на съдебния акт е установено наличието на престъпно действие-участие в състава на съдия Д. Д. срещу когото молителя е предявил на 11.6.12 г искове по чл.45 от ЗЗД за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.
Върховен касационен съд, състав на Гражданска колегия, Четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Предмет на извънинстанционното производство по чл. 303 от ГПК могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно такива актове са решенията и някои определения на съда, постановени в исковия процес, при които разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право.Разглежданият случай не е такъв. Атакуваното определение съдържа произнасяне единствено по процесуален въпрос и не касае материалното правоотношение между страните. Ето защо, това определение не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Д. Д. за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК на определение № 761/19.11.2012 г по ч.гр.дело № 686/2012 г на ВКС, Трето отделение на Гражданска колегия.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :