ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 529
Гр.София, 21.08.2013 г
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести август през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова ч.гр.дело № 4191 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 3742/11.4.2013 г, подадена от М. Г. Т. чрез пълномощниците й адв.Е. Андонова и Д. Ц. от САК срещу определение № 100 от 27.3.2013 г, постановено по гр.дело № 1935/13 на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба № 136140 от 27.12.2012 г срещу въззивното решение № 7622 от 19.11.2012 г на Софийски градски съд, Втори „В” въззивен състав по гр.дело № 1130/2004 г и е прекратено производството по гр.дело № 1935/2013 г по описа на ВКС, Второ ГО. С въззивното решение е оставено в сила решение от 14.7.2003 г на Софийски районен съд, 48 състав, по гр.дело № 2437/2001 г, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на ? ид.част от процесния недвижим имот.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което бъде даден ход на касационна жалба № 136140 от 27.12.2012 г на М. Г. Т. от [населено място] срещу въззивното решение № 7622 от 19.11.2012 г на Софийски градски съд, Втори „В” въззивен състав по гр.дело № 1130/2004 г като процесуално допустима, предвид липсата на процесуална пречка по чл.280 ал.2 от ГПК.
Ответниците по частната жалба С. о., СДВР, М.-МВР и контролиращата страна Д. чрез МРРБ не вземат становище по същата.
Третото лице помагач на страната на жалбоподателката С. Н. С. чрез пълномощника си адв.М.Д. заявява, че не оспорва подадената частна жалба и счита същата за основателна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото се установява следното :
С решение от 14.7.2003 г, постановено по гр.дело №[ЕИК] г, Софийски районен съд, Второ ГО, 48 състав е отхвърлил предявения от М. Г. Т. срещу Столична община иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ ? ид.част от дворно място от 4336 кв.м, находящо се в [населено място], м.”Ч.з.” /”М.”/, представляващо имот пл.№ *, полигон ** по плана на [населено място], върху който попада парцел ** кв.*, отреден за КАТ, СДВР и улица.С решение от 19.11.12 г, постановено по гр.дело № 1130/2004 г е оставено в сила решение от 14.7.2003 г по гр.дело № 2437/2001 г по описа на СРС, 48 състав.
Касационна жалба № 136140 от 27.12.2012 г срещу въззивното решение е подадена от М. Г. Т. от [населено място].
С обжалваното определение, ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като в първоинстанционното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза /л.4 от делото на СРС/, с която е определена средна пазарна цена на претендираната ? ид.част в размер на 10 420 лв.Съгласно чл.55 ал.1 б.”б” от ГПК /отм/ размерът на цената на иска е ? от данъчната оценка или 2605 лв , както е посочено и от ищцата в исковата молба.Предвид обстоятелстовто, че цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лв определен в чл.280 ал.2 от ГПК подадената касационна жалба е приета за недопустима и производството по нея е прекратено.
Въз основа на изложеното по-горе, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното :
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС.Исковата молба е подадена на 19.2.2001 г при действието на чл.55 ал.б.б от ГПК, съгласно която по искове за собственост и други вещни права върху имот размерът на цената на иска се равнява на ? данъчната оценка на имота, а ако няма такава от пазарната му цена.Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 27.12.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК /ДВ бр.100/2010 г/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5 000 лв.
Видно от изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза /л.4 от делото / определената средна пазарна цена на претендираната ? ид.част в размер на 10 420 лв.Съгласно чл.55 ал.1 б.”б” от ГПК /отм/ размерът на цената на иска е ? от данъчната оценка или 2605 лв, както е посочено и от самата ищца в исковата молба.
Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, или при частично оттегляне, или отказ от иска по чл. 232 и 233 от ГПК.
Следователно законосъобразно е подадената от М. Т. касационна жалба е оставена без разглеждане, тъй като въззивното решение необжалваемо на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
Воден от горното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 100 от 27.3.2013 г, постановено по гр.дело № 1935/13 на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.