3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1045
София, 29.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2998/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Я. С. от [населено място] чрез пълномощника й адв.Й. Ч. от АК В. срещу решение № 136 от 1.2.2013 г, постановено по гр.дело № 3324/2012 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 2754/15.6.12 г по гр.дело № 20120/2011 г по описа на Варненски районен съд, 25 състав и е отхвърлен предявеният от М. Я. С. срещу РУ ”С. о.” [населено място], ТП на НОИ-гр.В. иск за установяване, че е работила в ДП”О. х.” [населено място] на длъжност „барман” , в сладкарница „М. з.” в периода 25.11.1976 г-6.4.1984 г при основно месечно възнаграждение в размер на 186 лв, за 8 часов работен ден на основание чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба РУ „С. о.” [населено място]-Териториално поделение на НОИ оспорва касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника му с юридическо образование-Т. Т.-началник отдел „Човешки ресурси, административно, правно и информационно обслужване”.Подържа, че не е налице посоченото касационно основание, респ. че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената касационна жалба е допустима- подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Предявен е иск по чл. ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като са налице предпоставките по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, но по същество е неоснователен, тъй като ищцата не е представила начало на писмено доказателство, съставено в периода през който се претендира установяване на трудов стаж-20.10.1976 г-6.4.1984 г и при това обстоятелство свидетелските показания са недопустими.Приел е от правна страна, че писмо изх.№ 3-УП-3493-УП-2203/4.10.2011 г, издадено от Р. В. няма характер на начало на писмено доказателство, тъй като същият е издаден след исковия период и освен това касае единствено допустимостта, но не и основателността на предявения иск.Въз основа на гореизложеното съдът е приел,че липсват допустими доказателства установяващи трудовият стаж на ищцата през исковия период.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът подържа, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото по материалноправния въпрос „може ли да се приеме, че удостоверение изх.№ 3-УП-3493-УП-2203/4.10.2011 г, издадено от ТП на НОИ-В. представлява начало на писмено доказателство, допускащо събирането на допустими гласни доказателства за установяване на трудовия стаж на ищцата през исковия период” липсва съдебна практика.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Представеното удостоверение изх.№ 3-УП-3493-УП-2203/4.10.2011 г, издадено от ТП на НОИ-В., обективира данни за това, че на 28.9.2011 г ищцата е подала заявление за издаване на обр.УП-15 за периода от 20.1.76 г до 6.4.1984 г, а ответникът е отказал издаването, мотивирайки се с факта, че към момента на издаването осигурителят „О. х.” В. не е предал в Р. [населено място] /”Осигурителен архив”/ документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.Това доказателство не представлява начало на писмено доказателство, допускащо събирането на допустими гласни доказателства за установяване на трудовия стаж на ищцата през исковия период.Както при действието на чл.4 ал.1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред, така и при действието на чл.6 ал.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по тези искове не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на положения трудов/ осигурителен стаж/ и са издадени по време на неговото полагане.
Представеното удостоверение обосновава допустимостта, но не и основателността на предявения иск.Относно основателността му ищцата е ангажирала единствено гласни доказателства, които при липса на начало на писмено доказателство, издадено по време на полагане на трудовия стаж са недопустими.В нормативната уредба е направено ясно разграничение между доказателствата обосновавакщи допустимостта и тези обосноваващи основателността на предявения иск.Нормата не е неясна или непълна, поради което не се нуждае от тълкуване.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Върховнияк касационен съд, състав на Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 1.2.2013 г, постановено по гр.дело № 3324/2012 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.