О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 10.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2744/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. Т. чрез пълномощника й адв.К. К. срещу решение № 1850 от 26.11.2011г. по гр.дело № 2332/2012 на САС, ГК, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1412 от 1.3. 2012г. по гр. дело № 14816/2010г на СГС.С първоинстанционното решение в обжалваната част СГС е отхвърлил като неоснователни предявените от К. Л. Т. срещу В. П. В. искове по чл.87, ал.3 и чл.55, ал.1 предложение 3 от ЗЗД за разваляне на договор от 6.8.200*г. за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том *, дело № 175 на нотариус Е. П. и за връщане на платената по него цена и разноски за сключването му.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поддържа, че е на лице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК като по материалноправните въпроси „от кой момент след откриване на наследството може да се ангажира отговорността на наследника и до кой момент може да стане това и дали снабдяването с удостоверяващи документи и свързаните с това фактически действия представляват конклудентни действия по приемане на наследството” въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 437 от 17.1.2012г. по гражданско дело №70/2011г. на ВКС Трето ГО и решение №395 от 4.11.2010г. по гражданско дело № 309/2010 г. на ВКС, Второ ГО.Подържа се, че процесуалноправния въпрос: следва ли да се вземат предвид и обсъдят със задължително произнасяне по същество всички наведени твърдения за нищожност въззивното решение противоречи на решение № 212 от 1.2.2012г. по търг.дело № №1106 от 2010г, на ТК, Второ ТО на ВКС.
Ответникът по касация В. П. В. чрез пълномощника си адв. Б. П. от САК оспорва касационната жалба като поддържа, че не са на лице основанията за допускане на касационно обжалване, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл.87, ал.3 и чл.55, ал.1 предложение 3 от ЗЗД.
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за продажба от 6.8.200*г, обективиран в нотариален акт № ***, н.д. №175/200*г. на нотариус Е. П., бащата на ответника- П. В. е продал на ищцата К. Т. 90% от собствената си 1/2 ид.част от апартамент № в [населено място] на [улица] за сумата 47 500 евро.П. В. е починал на 28.5.2010г. и е оставил за наследник по закон ответника по делото, който е направил отказ от наследство.Установено е, че А. П. В. и П. З. В. са придобили правото на собственост върху процесното жилище чрез участието им в Ж. „А.”.Сключеният между тях на 20.5.1951г. граждански брак е прекратен с решение от 9.5.1967г. По силата на извършена съдебна делба А. В. е получила в дял и собственост процесното жилище на основание чл.288 ал.2 от ГПК /отв/, а на 13.6.1996 г го е дарила на сина си В. В..
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че П. В. не е бил собственик на продадените от него на ищцата 90 % от ? идеална част от жилището.Същевременно обаче не може да бъде ангажирана отговорността на сина му-ответник в производството, поради обстоятелството, че същият е извършил отказ от наследството на баща си.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Поставените в изложението правни въпроси от материално и процесуално естество не са в противоречие, а в пълно съответствие с посочените от касатора съдебни актове, както и с други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика : решение № 64 от 24.2.2010 г по гр.дело № 3838/08 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 251/11.11.11. г по гр.дело № 248/11 г на ВКС, Второ ГО и решение № 292/21.11.11 г по гр.дело № 329/11 г на ВКС, Второ ГО. Съгласно изричното правило на чл. 49 ЗН приемането на наследството може да стане изрично с писмено заявление до районния съд, в района на който същото е открито и мълчаливо чрез конклудентни действия, които могат да бъдат най-различни. Приемането обаче не може да се предполага, то трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството. Те могат да се изразяват в получаване от наследника на вещи от обикновената покъщнина на наследодателя, деклариране на наследственото имущество, предявяване на иск за собственост и разпореждане с наследствени вещи.
В разглежданият случай отказът от наследството на П. В. починал на 28.05.2010 год, направен от сина му В. В. е действителен, тъй като не е установено чрез пълно доказване от страна на ищцата наличието на приемане на наследството в предходен на вписването момент, по смисъла на чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 48 ЗН. Снабдяването на наследника с удостоверение за наследници не обективира недвусмислено действие по мълчаливо приемане на наследството.
Даденият от въззивния съд отговор на процесуално правния въпрос, поставен в изложението е съобразен с представеното съдебно решение № 212 от 1.2.12 г по т.д. № 1106/2010 г на ВКС, ТК, Второ ТО. Разрешаването на спора по същество от въззивната инстанция е извършено въз основа на самостоятелна преценка на ангажираните от ищцата доказателства и на заявените от страните доводи и възражения и са формирани собствени фактически и правни изводи, с което са изпълнени задълженията на съда за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и излагане на мотиви, относно всички релевантни факти, свързани с предмета на въззивно обжалване.
Следователно не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1850 от 26.11.2011г. по гр.дело № 2332/2012 на САС, ГК, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2