6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София 20.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3928/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Й. Г. – процесуален представител на Районна лекарска колегия – Стара Загора, против решение № 177/06.06.2019 г. по гр.д.№ 1126/2019 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 84/22.01.2019 г. по гр.д.№ 4675/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд,с което са уважени предявените от Д. Д. Г. против Районна лекарска колегия – Стара Загора, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди,че въззивната инстанция се е произнесла по следните въпроси,които са от съществено значение за изхода на спора: 1.След като няма легална дефиниция за понятието „секретариат“, може ли съдът да приеме, че всички обслужващи длъжности влизат в понятието „секретариат“ и че цялото щатно разписание /вкл. хигиенисти и др./, трябва да се променя задължително с решение на Общото събрание ; 2. Съвпадението на думите на част от длъжностното наименование ТЕХНИЧЕСКИ СЕКРЕТАР И СЕКРЕТАРИАТ, означава ли автоматично, че техническият секретар е част от секретариата ; 3. Прилагайки по аналогия понятието СЕКРЕТАРИАТ, към кой тип и юридически лица следва да се ориентира аналогията ; 4. Следва ли при анализиране на понятието СЕКРЕТАРИАТ, съдът да изходи от Единния класификатор на професиите .Позовава се на противоречие с решение по гр.д.№ 340/1999 г. ,ВКС,ІІІ г.о.по отношение на първия поставен въпрос.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Д. Д. Г., подаден чрез пълномощника й адв.Й.М., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по чл.38,ал.2 ЗА.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел,че съгласно разпоредбата на чл.328,ал.1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор в посочените в т.1-12 случаи, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326,ал.2 от КТ. В процесния случай работодателят е отправил 30-дневно предизвестие за уволнение, което Г. е получила на 29.06.2018г.,а на 19.07.2018г. съответно й е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,в която като основание е посочен чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращение в щата. По делото са представени щатни разписания на длъжностите и числеността на персонала при ответника и новото щатно разписание, като последното е направено и одобрено от Районната лекарска колегия – Стара Загора.
По спорния въпрос – кому принадлежи правото да извърши съкращение на щата при Районните лекарски колегии съобразно Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, т.е. кой е компетентният орган, който може да утвърждава новото щатно разписание за администрацията на Районната лекарска колегия,съдът е възприел следното: Съгласно легалната дефиниция на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ /изм., ДВ, бр. 7 от 2012 г./ „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др./, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, вкл. и за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.Със ЗСОЛЛДМ са създадени корпорациите на публичното право със задължително членуване в тях на лекари и стоматолози. Тези корпорации разполагат с известни публичноправни функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо своите членове. Законът урежда, не частноправно сдружение по чл. 44, ал. 1 от Конституцията на РБългария, а създадени с него публичноправни корпорации. Спрямо тях място за тяхно съгласие те да поемат възложените им публичноправни функции няма, тъй като те са създадени със закон и се основават не върху доброволно, а върху задължително членство на лекарите и стоматолозите. Корпорацията на публичното право е юридическо лице с нестопанска цел, различно от сдруженията и фондациите, тъй като дава израз на определени конституционни права, реализирането, на които предполага създадени от държавата структури, като тя гарантира по този начин реализацията на дейността им, която е обществено значима. Следователно ЗСОЛЛДМ, с който се урежда правното им положение е специален и изключва приложението на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, освен в хипотезите на изричен бланкет. Образуването и правомощията на тези корпорации на публичното право са изрично разписани в закона и са детерминирани от критерии на законодателна целесъобразност. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗСОЛЛДМ районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз са юридически лица със седалища и териториален обхват съгласно приложение към закона, а съгласно чл. 19 от същия закон техни органи са общото събрание на лекарите, съответно общото събрание на лекарите по дентална медицина, управителен съвет на районна колегия на БЛС, съответно управителен съвет на районна колегия на БЗС, контролна комисия на районна колегия на БЛС, съответно контролна комисия на районна колегия на БЗС, комисия по професионална етика на районна колегия на БЛС, съответно комисия по професионална етика на районна колегия на БЗС.
Съобразно гореизложеното съдът е приел,че работодателят/ответник представлява юридическо лице със своя органна структура и за правомерност на уволнението поради съкращаване в щата е достатъчно извършване на съкращаване в щата като разпореждане на съответния компетентен орган за премахване на определена щатна бройка или щатни бройки за определени длъжности. За да отговори на правният въпрос съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2, предл.2 от ЗСОЛЛДМ, която посочва, че Общото събрание на Районната лекарска колегия приема „щата на секретариата“.Посочил е, че в специалния ЗСОЛЛДМ не е изведена легална дефиниция на понятието „щат на секретариата“ ,поради което важимо при тълкуването на това правомощие на Общото събрание, а именно да приема щата на секретариата е общоприетото му значение. „Щатът“ представлява разписанието, таблицата, списъкът на наетата работна сила по общ брой на работниците и служителите и тяхното разпределение съобразно вътрешното разделение на труда в предприятието и неговите отделни звена. Това е персоналът, с който работодателя осъществява предмета на дейност в предприятието, т.е. лицата с които е сключил трудови договори за осъществяване на производствената и служебната си дейност. В зависимост от управлението на предприятието и степента на неговата самостоятелност – щатът /щатното разписание/ се утвърждава еднолично от работодателя или от определен компетентен орган.От друга страна понятието „секретариат“ се дефинира като канцелария, административен апарат, персонал . Следователно секретариатът по смисъла на посочената законова разпоредба представлява съвкупността от служители на юридическото лице. Поради това съдът е приел,че правомощието на Общото събрание да приема „щат на секретариата“ употребено в чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ означава, че Общото събрание приема щатното разписание на персонала/служителите на Районна лекарска колегия – Стара Загора, респ. председателят на управителния съвет на Районната лекарска колегия – Стара Загора не е компетентният орган, който може да утвърждава щатното разписание на служителите на юридическото лице. Налице е правомощие уредено в закона, което определя в изключителна компетентност на Общото събрание да утвърждава щатното разписание за служителите на юридическото лице, като управителят на Районната лекарска колегия като негов представляващ може единствено да сключва и прекратява трудовите договори със служителите по арг. от 25, ал. 1 ЗСОЛЛДМ. Действително председателят на управителния съвет на колегията, е компетентен да прекрати трудовото правоотношение с ищцата , но това не означава, че в случая е и компетентен да утвърди щатното разписание точно поради наличието на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ.
Приел е за неоснователно оплакването , релевирано в отговора на исковата молба , че обсъжданото по-горе правомощие на Общото събрание да приема „щата на секретариата“ засяга органите на юридическото лице и по-специално изборните длъжности на Управителния съвет – председател и секретар, тъй като от една страна правомощието на Общото събрание да избира и освобождава председателите и членовете на управителните съвети, на контролната комисия и на комисията по професионална етика на районната колегия и определя мандата им е уредено в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗСОЛЛДМ и от друга страна съгласно чл. 23, ал. 1 Управителният съвет на районна колегия на БЛС, съответно на БЗС, се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове, като броят на заместник-председателите и на членовете се определят в уставите, а правомощието на Общото събрание да приема устава е уредено в чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ. Следователно Общото събрание не може да приема пряко броя на членовете на управителния съвет, а може да прави това единствено индиректно чрез промяна в устава на организацията – правомощие уредено в чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ,докато броят на членовете на Управителния съвет се определя с устава на юридическото лице, а не по решение на Общото събрание. Приел е, че правомощието на общото събрание да приема „щата на секретариата“ не е свързано с органите на юридическото лице,тъй като техният брой се определя с устава на организацията – чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ. Действително уставът се приема от Общото събрание, но това е механизмът за определяне на броя на членовете на Управителния съвет, като само техният персонален избор се прави по решение на Общото събрание /чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗСОЛЛДМ/. Секретарят на Управителния съвет на юридическото лице, без съмнение е негов член, като неговите правомощия са уредени в чл. 25, ал. 3 ЗСОЛЛДМ и не може да се приеме, че е свързан с понятието „секретариат“ – администрация посочено в чл. 21, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗСОЛЛДМ. Посочил е още, че в чл. 25, ал. 1 ЗСОЛЛДМ при определяне на правомощията на председателя на управителния съвет е посочено, че той организира и ръководи работата на Районната лекарска колегия и я представлява. Тези негови правомощия са детайлизирани в чл. 28, ал. 1 от Устава на Българския лекарски съюз, но нито в закона, нито в устава е посочено правомощие на председателя на управителния съвет свързано с приемане или промени в щатното разписание на служителите на юридическото лице.
С оглед гореизложеното съдът е приел, че извършеното от работодателя, респ. от Районната лекарска колегия, утвърждаване на новото щатно разписание е незаконосъобразно, тъй като е извършено в разрез и противоречие с императивните изискванията на закона и от ненадлежен орган,поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора.
По поставените въпроси липсва изрично позоваване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК,но от изложеното се извеждат основанията по точки 1 и 3.
При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения кои изводи на въззивната инстанция са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Решение № 1391/20.12.1999 г. по гр.д.№ 340/1999 г. на ВКС, III г.о.,което се сочи от касатора, визира хипотеза, която е относима към трудови правоотношения в търговско дружество и не може да бъде приложена в настоящия случай,поради което не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Досежно основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ поставените въпроси не отговарят на изискването на т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и разясненията дадени към нея,според която правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Развитите от касационния жалбоподател доводи визират единствено правилността на изводите на въззивната инстанция по поставените въпроси, което може да бъде предмет на обсъждане едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване,но не и основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от спора на процесуалния представител на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 177/ 06.06.2019 г.постановено по гр.д.№ 1126/2019 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА РАЙОННА ЛЕКАРСКА КОЛЕГИЯ – град Стара Загора, ул.“Света Троица“ №152, ап.1, да заплати на Д. Д. Г., ЕГН [ЕГН] разноски за касационното производство в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: