4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София 30.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4081/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощник юрк.Д.Й. против решение № 713/ 27.03.2019 г. по в.гр.д. № 4998/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 23.04.2018 год. по гр.д.№ 11592/2015 год. на Софийски градски съд,с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД предявени от Министерство на вътрешните работи срещу В. Л. Л. за заплащане на обезщетение за ползване на част от ведомствен имот ПДС в размер на 29 261,52 лв.,за периода 01.05.2011 г. – 30.06.2014 г. и лихва за забава в размер на 3 314,67 лв.,за периода 20.07.2014 г.- 11.09.2015 г.,ведно със законната лихва.Решението е поставено при участието на трети лица помагачи – „Спортни имоти Левски“ЕООД и Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб – Левски“.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за всички инстанции.
Като основания за допускане на касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса – Кой е пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл.59 ЗЗД спрямо собственика на имота – фактическият държател на имота и ответник по иска/В. Л./ или трето лице – несобственик на имота,което е отдало под наем чужд недвижим/“Спортни имоти Левски ЕАД/ или трето лице – несобственик/СК Левски/,което претендира самостоятелни права върху процесния имот,но не е страна по договора за наем.Позовава се на противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. По въпроса – Може ли да се приеме за действителен договор за наем,сключен в нарушение на императивната норма на чл.16 вр.чл.19,ал.1 ЗДС.Ако договорът е действителен,същият противопоставим ли е на собственика на вещта – държавата,която не е страна по него и създава ли спрямо държавата правно основание за ползване на имота се сочи бланкетно основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационна проверка.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация В. Л. Л., подаден чрез пълномощника й адв.М.Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
Третото лице помагач „Спортни имоти – Левски“ ЕООД поддържа становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба в депозирания отговор.
Третото лице помагач СК Левски не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът МВР се легитимира като лице,комуто са предоставени за управление имоти публична държавна собственост,сред които и процесния офис,състоящ се от две преходни помещения в югозападната част на колонадата на стадион“Герена“ и със застроена площ от 29,60 кв.м.Правата на ДФС“Левски Спартак“,чийто правоприемник е СК“Левски“,на стопанисване и управление на стадион „Герена“,както и обектите в него,са признати в актовете за държавна собственост,съставени в периода 1981 г. – 1996 г.,т.е.до приемането на ЗДС,както и в отменение от ВАС АПОС № 0042/1998 г.Приел е,че спорния въпрос между МВР и третото лице – помагач СК“Левски“ относно принадлежността на правото на стопанисване и управление на стадиона,в качеството му на спортно съоръжение,предоставено на спортна организация за стопанисване и управление към момента на влизане в сила на ЗДС следва да бъде разрешен в полза на МВР,тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено качеството му на невладеещ собственик на процесните имоти,т.е. в процесния период от време 2011 г.- 2014 г. МВР е процесуален субституент на държавата.В този период ответницата Л. държи процесните имоти по силата на наемни договори,сключени със Спортни имоти“Левски“ЕООД,който е получавал от Л. уговорената наемна цена.Безспорно е,че на 18.04.1994 г. между МВР и Спортен клуб“Левски“ е сключен договор за съвместна експлоатация и организиране управлението и издръжката на спортни обекти,между които и комплекс“Герена“,като клуба е следвало да отчита половината от приходите на МВР.Преустройството на колонадата и застрояването й във вида,в който се намира към момента е станало още през 1992 г.
За да отхвърли исковете като неоснователни съдът съобразявайки се с практиката на ВКС и установените факти е приел,че ползването не е било без правно основание,тъй като фактическата власт върху имота е предадена въз основа на валиден наемен договор,сключен с наемодател – несобственик.Не е налице обогатяване на ответницата,тъй като ползването е било възмездно и са заплащани месечни наемни вноски в полза на третото лице помагач.За основателно е прието възражението на ответницата,че не е пасивно материално-правно легитимирана по предявения иск по чл.59 ЗЗД.Съдът е приел,че осъществилото се извъндоговорно разместване на имуществени блага е между МВР и третото лице – помагач,тъй като Л. е държател на имота и го държи за наемодателя СК Левски,който реализира ползите от имота,като го владее чрез ответницата,на която го е предоставил за ползване на възмездно основание.Прието е,че спрямо собственика на вещта обогатяването на владелеца е без основание,а обедняването на ищеца е функция на обогатяването на третото лице – помагач,възникнала от факта,че имота се държи за него от ответницата.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираният първи правен въпрос обуславя решаващата воля на съда, поради което представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК,но не обосновава наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.Така поставен същият касае основателността на иска за присъждане на обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД. Не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, на която се позовава и самият касатор,разглеждаща фактическия състав на чл.59,ал.1 ЗЗД, според която уважаването на иска за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл.59,ал.1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки – ищецът да е собственик на вещта ; вещта да се ползва от ответника ; липса на правно основание за ползването на вещта ; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.В случая въззивния съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и конкретно установената фактическа обстановка е формирал извод за липсата на един от елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД – ответницата да се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца.
Не е налице и поддържаното бланкетно основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал самото касационно основание, т.е. какво е значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Съобразявайки се с постоянната и непротиворечива практика съдът е приел,че наемния договор сключен с ответницата Л. е валиден,тъй като сключването му с наемодател – несобственик не води до неговата нищожност,но той не е противопоставим на ищеца.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответницата направените и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 713/ 27.03.2019 г. по гр.д. № 4998/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на В. Л. Л.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: