1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр.София, 24.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети август две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3284/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 105 от 21.03.2016 г. по гр.д.№ 129/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Велинградски районен съд по гр.д.№ 1074/ 2014 г. и присъединеното към него за общо разглеждане гр.д.№ 345/ 2015 г. По този начин е определено по реда на чл.127 ал.2 СК местоживеене на малолетното дете И. С. С., Е. [ЕГН], при майката М. Г. И. в О. к. В. и С. И., [населено място], като са изменени мерките на лични отношения между детето и бащата С. И. С., определени с влязло в сила решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 1396/ 2008 г. Отхвърлено е искането на С. И. С. против М. Г. И., квалифицирано по чл.59 ал.9 СК, за изменение на определените с влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 1396/ 2008 г. мерки за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето И. С. С. на майката М. Г. И., режимът на контакти с бащата С. И. С. и присъдената издръжка.
Съдът намира жалбата за недопустима. Със ЗИДГПК, обнародван ДВ бр.50/ 2015 г., законодателят внесе изменения в разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, като според т.2 от изменената разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени в производства по чл.127 ал.2 СК и по искове по чл.322 ал.2 ГПК. Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика (срв. определения по ч.гр.д.№ 6253/ 2015 г., ІІІ г.о.; ч.гр.д.№ 333/ 2016 г., ІV г.о.; ч.гр.д.№ 604/ 2016 г., ІІ г.о.; ч.гр.д.№ 1492/ 2016 г., ІV г.о.; ч.гр.д.2336/ 2016 г., ІІІ г.о. и др.), касационните жалби срещу решения на въззивните съдилища по отправени до тях искания за изменение на постановени от съда с влязъл в сила акт мерки на лични отношения между деца и родители, са недопустими. Съгласно пар.14 ПЗР ЗИДГПК, обнародван ДВ бр.50/ 2015 г., подадените след влизането в сила на този закон касационни жалби попадат в обхвата на новата редакция на ал.2 на чл.280 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени в производства по искове упражняване на родителски права, мерки за лични отношения и издръжката на децата. По аргумент на по–силното основание, от обхвата на касационния контрол са изключени и въззивните решения, с които се изменят вече определени мерки по упражняване на родителски права, осъществяване на лични отношения и издръжка. Тъй като обжалваното решение на Пазарджишки окръжен съд е постановено именно в производство за изменение на такива мерки и определяне на ново местоживеене на детето, подадената на 04.05.2016 г. жалба срещу него е недопустима и не може да бъде разгледана от касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. И. С. срещу въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 105 от 21.03.2016 г. по гр.д.№ 129/ 2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3284/ 2016 г., по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: