Определение №87 от 27.4.2020 по гр. дело №4389/4389 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 27.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4389 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба И. Н. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. О. М., против решение № 3636 от 20 май 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1980/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 50287 от 17 октомври 2018 г., постановено по гр.д. № 74975/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], за осъждане на И. Г. да заплати на „Кос Алфа“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], на основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 26510 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 29.07.-16.08.2013 г., изразяващи се в получаване и невъзстановяване на парични средства на „Кос Алфа“ ЕООД чрез изтеглянето им от клиентска сметка № [ЕГН], с титуляр Адвокатско дружество „Д., М. и К.”, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 14390 лева – получени без основание суми на „Кос Алфа“ ЕООД за периода 13.09.-29.11.2013 г. чрез изтеглянето им от клиентска сметка № [ЕГН] с титуляр Адвокатско дружество „Д., М. и К.”.
В касационната жалба се излагат подробни доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Едно от оплакванията е свързано със становището на касатора за нищожност на процесуалните действия на синдика за периода 07.09.2016 г.-04.10.2017 г. поради липса на правомощия, тъй като през посочения период производството по несъстоятелност на дружеството ищец било спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, след което било възобновено.
Тъй като касаторът поставя няколко въпроса, между които и въпросът какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност на длъжника по отношение на заведените вече от синдика искове по реда на глава 42 ТЗ или предявените от него искове по реда на правомощията му по чл. 658, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 8 ТЗ, който е от значение за разглеждането на настоящия спор, както и за дължимата преценка във фазата на селекция на касационните жалби за касационно обжалване, то следва да се съобрази разяснението, което ще се даде от касационния съд по тълк.д. № 2/2018 г. по описа на ОСТК, по което ще се даде отговор на въпроса „Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, развитието на произовдството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ?”. Ето защо се налага производството по делото да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по горепосоченото дело по описа на ОСТК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2018 г. по описа на ОСТК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top