2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 23.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 842 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на Я. А. Ж., В. М. Ж. и М. Д. Ж., тримата с адрес в [населено място], чрез адв. И. З., против определение № 798 от 20 декември 2019 г. на апелативния съд в гр. Варна, с което е спряно производството по в.гр.д. № 612/2019 г. по описа на апелативния съд вгр. Варна на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 10660/2017 г. по описа на районния съд в гр. Варна.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Оспорва се изводът на апелативния съд, че е налице връзка на преюдициалност между производството по предявения от С. Я. иск за вземането му и иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като качеството кредитор следвало да се отчита към момента на извършване на атакуваната сделка, който бил далече преди момента, от който ищецът претендира да е станал кредитор. Поради това се поддържа, че т. 2 от ТР № 2/2017 г., ОСГТК, е неприложима в конкретния случай.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. Я. срещу Я. А. Ж., В. М. Ж. и М. Д. Ж. искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца сключените от Я. Ж. договори за безвъзмездно учредяване право на ползване на М. Ж. и дарение на В. Ж., обективирани в нотариален акт № 176, т. III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014 г. на нотариус Д. С., рег. № *** на Нотариалната камара, на следните имоти, а именно: апартамент № 8, разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж в [населено място], [улица], със застроена площ 95,55 кв.м., представляващ самостоятелен обект № ******* по КККР, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; апартамент № 7, разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ 90,95 кв.м., представляващ самостоятелен обект № ***** по КККР, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; самостоятелен обект (таван) за склад № 12, разположен на четвъртия етаж по схема, а по документи за собственост в подпокривното ниво – тавански етаж, в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ 51,10 кв.м., представляващ самостоятелен обект № *****по КККР, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Ищецът поддържа, че е кредитор с вземане за неустойка за неизпълнение на довършителни работи до 01.07.2016 г. и договорите са предназначени от страните да го увредят. Исковете са уважени с решение № 317 от 26 февруари 2020 г., постановено по гр.д. № 787/2017 г. на окръжния съд в гр. Варна, което е било обжалвано от ответниците в производството.
Апелативният съд е констатирал, че е налице висящо производство по предявени от С. Я. против Я. Ж. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземанията на ищеца за неустойка, произтичащи от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 63, т. IV, рег. № 7746, дело № 591/09.12.2014 г. на нотариус Ал. Г., рег. № ** на Нотариалната камара, въз основа на който Я. се легитимира като кредитор в производството по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. При служебна проверка е установено, че производството по исковете по чл. 422 ГПК е висящо пред Върховния касационен съд, като образуваното гр.д. № 4544/2019 г. по описа на III г.о. на ВКС е било насрочено за разглеждане в закрито съдебно заседание на 25.03.2020 г. Предвид това, въззивният съд в приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото.
Обжалваното определение е законосъобразно.
При постановяването му са съобразени задължителните постановки на т. 2 от ТР № 2/2017 г., ОСГТК, съгласно която е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че в случая не е налице връзка на преюдициалност между двете производства, тъй като вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор на първата ответница, било възникнало след извършване на атакуваната с Павловия иск сделка. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, като едва след установяването на това качество следва да се извърши преценка дали са налице предпоставките на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, но това са въпроси по същество на спора, които не са предмет на настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 798 от 20 декември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 612/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: