4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София 28.04.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 847 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Л. Д. и Г. Б. Н., чрез пълномощника им адв. А. против определение № 3961/28.11.2019 г. на САС, постановено по ч. гр.д. № 5759/2019 г., с което е отменено определение от 22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 7068/201 г. на СГС за прекратяване на производството по делото и е потвърдено определение от 19.09.2019 г. на СГС по същото дело за оставяне без разглеждане на молба с правно основание чл.248 ГПК, депозирана от жалбоподателите.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на релевантни за спора доводи и доказателства и искат същото да бъде отменено.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което е формулиран следния правен въпрос: Преклузивен ли е срокът по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ за извършване на проверка от комисията и недопустимо ли е предявяването на мотивирано искане от нея след изтичане на този срок? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г., IV г.о. Други въпроси и по-конкретно относно произнасянето на въззивния съд, с което е потвърдил определението на СГС в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на ответниците Ц. Л. Д. и Г. Б. Н., с правно основание чл.248 ГПК за изменение на определението от 22.05.2019 г. в частта за разноските, чрез присъждане на сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, не са формулирани от жалбоподатебите.
Ответникът по частната жалба – КПКОНПИ изразява становище за недопустимост на жалбата в частта, с която се обжалва определение № 3961/28.11.2019 г. на САС, постановено по ч. гр.д. № 5759/2019 г., с което е отменено определение от 22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 7068/2018 г. по описа на СГС за прекратяване на производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба. По отношение на жалбата, насочена срещу определението на САС, с което е потвърдено определението на СГС, с което са оставени без разглеждане молбите на ответниците за допълване на определението от 22.05.2019 г. в частта за разноските, поддържа неоснователност на същата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата обаче е недопустима в частта, с която се обжалва определението на въззивния съд, с което е отменено определението от 22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 7068/201 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на КПКОНПИ против Ц. Л. Д., Г. Б. Н. и Р. Г. Н. за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като същото не е от категорията актове, подлежащи на обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. С постановеното от въззивния съд определение е отменено определението на СГС, с което е върната исковата молба на КПКОНПИ и производството е прекратено, като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, т.е. с обжалваното определение, нито е потвърдено определение, преграждащо развитието на делото, нито е потвърдено такова, с което се дава разрешение по същество на производството или се прегражда неговото развитие, поради което частната касационна жалба срещу въззивното определение в тази част, следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 и ал.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема следното:
С обжалваното определение Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция е потвърдил определение от 19.09.2019 г. на СГС, с което са оставени без разглеждане молбите на Ц. Л. Д. и Г. Б. Н. с правно основание чл.248 ГПК за допълване на определение от 22.05.2019 г. по гр.д. № 7068/2018 г. в частта за разноските.
Въззивният съд е приел, че в конкретния случай крайният съдебен акт, чието изменение /допълване/ се иска, е от категорията актове, подлежащи на инстанционен контрол в едноседмичен срок, който е започнал да тече от връчване на съобщенията на ответниците, като този срок е изтекъл преди подаване на молбите с правно основание чл.248 ГПК, поради което правилно са оставени без разглеждане от първоинстанционния съд. Извън посоченото, въззивният съд е изложил и мотиви, че като краен резултат определението на СГС отново би подлежало на потвърждаване дори и срокът по чл.248 ГПК да беше спазен, тъй като след отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него, вече не е налице съдебен акт, с който се приключва делото в съответната инстанция по смисъла на чл.81 ГПК, респ. не са налице основания да се иска присъждане на разноски на този етап от производството.
Както бе посочено по-горе, в изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторите не са извели и формулирали правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното в тази част определение и който да е обусловил изхода на спора. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Предвид цитираните задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, така депозираното по делото изложение не съдържа посочване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което обаче не е основание за връщане на касационната жалба като нередовна. В такава ситуация преценката за наличие на основание за допускане на обжалването следва да се извърши само при условията на чл.280, ал.2 ГПК, за съществуването на които ВКС е длъжен да следи служебно. В тази връзка настоящият състав на ВКС не констатира да са налице данни, които да поставят под съмнение валидността и допустимостта на акта, който е постановен от надлежен състав в рамките на сезирането. Не се констатира и „очевидна неправилност“, доколкото отсъства видимо тежко нарушение на закона, явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушение на съществени процесуални правила.
С оглед отсъствието на основание за служебно допускане на обжалването и при липсата на конкретно формулиран въпрос при обосновано и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, депозирана от Ц. Л. Д., ЕГН [ЕГН] и Г. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. Н. А., против определение № 3961/28.11.2019 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр.д. № 5759/2019 г., с което е отменено определение от 22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 7068/201 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото и последното е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3961/28.11.2019 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр.д. № 5759/2019 г., с което е потвърдено определение от 19.09.2019 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 7068/2018 г. за оставяне без разглеждане на молби с правно основание чл.248 ГПК, депозирани от Ц. Л. Д. и Г. Б. Н..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС по реда на чл.274, ал.2 ГПК само в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: