13
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 22.04.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр. дело № 3659 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Д. Д. Б. Г., чрез адв. Й. Б. и адв. Х. К. срещу решение № II-47/10.06.2019 г. по в. гр. дело № 267/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 2486/30.11.2018 г. по гр.дело № 1760/2018 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Д. Д. Б. Г. и малолетната му дъщеря С. Д. Г. и вместо него е определен режим на лични отношения на бащата с малолетната дъщеря както следва: всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато съответния месец има и пети петък) от 18 ч. до 18 ч. в неделя на същата седмица, детето С. да бъде с баща си Д. Г., с преспиване; по време на Коледните празници, през четна година, за времето от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12. включително, детето С. да е при баща си Д. Г., с преспиване в дома му, а през нечетна година –за същия период, да е при майка си А. П. П., по време на Новогодишните празници, през нечетна година, за периода от 10 часа на 31 декември до 18 часа на 01 януари детето С. да е при баща си Д. Г., с преспиване в дома му, а през четна година –за същия период да е при майка си А. П.;по време на В. празници –през четните години бащата Д. Г. да взема детето С. на Велики петък в 10 часа и да го връща в 17 часа на последния почивен ден от В. празници, а през нечетните години по време на В. празници детето да е при майката; на деня, следващ рождения ден на детето, то да бъде при баща си от 10 до 19 часа, ако е почивен ден, а ако е работен ден – от 17 до 20 часа; през лятото детето С. да бъде с баща си един месец,през времето,през което майката не ползва платен годишен отпуск, по споразумение с нея, като при непостигане на съгласие между двамата родители – за времето от 10 юли до 10 август; след започване на училище: всяка година, по време на пролетната ваканция – първите пет дни от ваканцията детето С. да бъде при баща си с преспиване, както и на рождения ден на бащата детето С. да бъде с него – ако денят е почивен от 10 до 16 часа, а ако е работен – от 17 до 20 часа. С въззивното решение е потвърдено решение № 2486/30.11.2018 г. по гр.д. № 1760/2018 г. по описа на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на Д. Д. Б. Г. против А. П. П. за предоставяне на бащата упражняването на родителските права по отношение на детето на страните С. Д. Г., за определяне местоживеенето на детето при бащата, за определяне на режим на лични отношения на майката А. П. с детето, за осъждане на майката да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка. Със същото решение упражняването на родителските права върху детето С. са предоставени на майката, при която то да живее, постановено е бащата да заплаща на малолетното дете, чрез майката и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лв.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,г.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск от жалбоподателя с правно основание чл.127,ал.2 СК се уважи, а се отхвърли предявения иск от А. П. с правно основание чл.127,ал.2 СК.
В изложението са формулирани въпросите: 1. Следва ли да бъде предпочетен като родител, на когото да бъдат предоставени за упражняване родителските права, само въз основа на възрастта и пола на детето, като бъдат изцяло изключени другите съществени основания, изброени в ППВС № 1/1974 г., като се има предвид, че същият родител е допринесъл за нарушаване на връзката родител-дете, поведението му е незачитащо авторитета на другия родител и омаловажава необходимостта от равноправно участие на двамата родители в живота на детето, решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, 2. Следва ли да бъде предпочетен родител, на когото да бъдат предоставени за упражняване родителските права този от двамата родители, който е променил еднолично, без знание и съгласие на другия родител местоживеенето на детето в друга държава, чрез извършване на родителско отвличане на малолетно 3-годишно дете по смисъла на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, укривал е детето с месеци в друга непозната държава, игнорирал е напълно правото на детето на семеен живот с баща му по смисъла на чл.8 от ЕКПЧОС, като не е предоставял никаква възможност за контакт между детето и бащата, като с поведението си е създал предпоставки за евентуално възникване на синдром на родителско отчуждение, с което първият родител е поставил в риск психическото и емоционално здраве на детето, решен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят счита, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е ППВС № 4/1974 г. и решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. П. П., чрез адв. Л. А. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен първоначален и насрещен иск с правно основание чл.127,ал.2 СК.
Прието е за безспорно установено, че страните Д. Г. и А. П. са родители на детето С. Д. Г., [дата на раждане] , и че същите нямат сключен граждански брак, нито са съжителствали на семейни начала. Прието е също, че детето е припознато от своя баща по-късно, след установяването на бащинство посредством ДНК – тест. В периода преди припознаването бащата осъществявал контакти с бебето, а след това тези срещи зачестили, като майката и детето посещавали и дома на бащата в [населено място], където се срещали и с бабата и дядото по бащина линия. Бащата е започнал да подпомага финансово майката във връзка с издръжката на детето. След дадено изрично съгласие на бащата,през пролетта на 2018г. детето посетило Германия. Впоследствие майката и детето заминали за Великобритания, където се установили в дома на новия приятел на майката И. Е.. Предвид незаконното отвеждане на детето във Великобритания Д. Г. е сезирал съдът в Л., завеждайки дело № F. по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Съдът е издал заповед, в която се посочва, че детето е изведено и задържано незаконно във Великобритания, в нарушение на родителските права на бащата, поради и което е заповядано С. Г. да бъде върната незабавно в България, не по-късно от 24.08.2018г. На 23.08.2018г. детето е върнато в България. На 31.08.2018г. пред Бургаски районен съд е депозирана искова молба от А. П. против Д. Де Б. Г. с искане по чл.127а, ал.2 СК и съответно да бъде заместено съгласието на бащата и съдът да постанови разрешение детето С. Г. да пътува и живее в О. кралство, Л. за срок от пет години. Образувано е гр.д.№ 6360/2018г., впоследствие прекратено с определение № 1564/21.02.2019г. поради оттегляне на молбата от ищцата. Установено е по делото, че детето живее с майка си, на адрес в [населено място], [улица].
Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.127,ал.2 СК, вр.с чл.59,ал.4 СК и е приел, че при разрешаване на спора относно упражняването на родителските права съдът преценява всички обстоятелства, с оглед интересите на детето: възпитателски качества на родителите, полагани до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности. Приел е, че изброяването е неизчерпателно и е идентично с посоченото в Постановление на Пленума на ВС №1/74г., което не е изгубило значение и при действието на СК от 2009г. Прието е, че тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексния критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права, че преценката е предоставена в правомощията на съда, разглеждащ спора между родителите, като водещ критерий е „най-добрия интерес на детето“ по §1, т.5 ДР на ЗЗДет., че се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай и следва да удовлетворява в максимална степен интересите на детето.
По отношение на възпитателските качества на двамата родители е прието, че те имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците му. Поради това за определяне кой от родителите ще упражнява родителските права според съда от значение са образование, култура, мироглед и други личностни качества. Въз основа на събраните по делото доказателства е прието, че и двамата родители притежават изискуемите възпитателски качества. Прието е също за установено от заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза, че майката е открита за общуване с детето, поощрява дискусиите относно правилата за поведение, стреми се да прилага адекватни възпитателни подходи, има ясно изразени изисквания и ограничения, интерес към родителските функции и възпитателен такт. По отношение на бащата, вещото лице е констатирало, че той има желание да бъде партньор с детето в редица дейности, като му предлага адекватни за възрастта и здравето му начини на прекарване на времето заедно, има стремеж да удовлетворява потребностите и предпочитанията на детето, което е обяснимо с оглед на това, че прекарва по-кратко време със С., в сравнение с майката. Бащата работи като музикален педагог в СОУ „Л.К.“ в [населено място], ръководи фанфарен духов оркестър на деца и има висше педагогическо образование. Приел е, че по делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение неговите възпитателски качества. Формиран е извод, че по отношение на възпитателските качества двамата родители имат еднакъв капацитет.
Относно полаганите до момента грижи към детето съдът е приел за установено от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на майката на Д. Г. и на А. П., че от раждането си С. е отглеждана изцяло от майката, с активната помощ на бабата по майчина линия. Не е възприета тезата на Д. Г., че единствената причина той да не се включи активно в отглеждането на детето, е нежеланието на майката. В тази насока съдът е отчел, че е безспорно обстоятелството, че родителите никога не са живели заедно, както и, че е безспорно, че майката е полагала грижи за С. от момента на раждането й. Според съда е невъзможно, при положение, че родителите не живеят заедно и в един град, бащата да може да полага равностойни грижи, с тези на майката, дори тя да не създава пречки за това и той да демонстрира желание в този смисъл. Отчетено е обстоятелството, установено от показанията на свидетелката Р., че няколко пъти е канила А. да живее при тях с детето, но тя е отказвала, което според съда е обяснимо със създаденото напрежение между страните, породено от отказа на бащата да припознае детето веднага след раждането. Посочено е, че от изслушването на бащата Д. Г. пред районния съд е установено, че от момента на раждането той е присъствал в живота на детето, то нееднократно е гостувало в дома на родителите му в Н., включително и с преспиване/заедно с майката/. Съдът е приел, че независимо от влошената комуникация между родителите, бащата, както и неговите родители са виждали редовно детето, в рамките на възможното, тъй като майката не живее в същото населено място. Съобразено е и заключението на вещото лице, че евентуална промяна в упражняването на родителските права би могло да доведе до травматични преживявания за детето, с оглед на това, че е отглеждано само от майката и бабата по майчина линия, независимо, че бащата и неговите близки са познати за него.
Съдът е приел, че и двамата родители изразяват желание да упражняват родителските права върху детето.
По отношение на пола и възрастта е прието, че детето е на ниска възраст – на 4 години, момиче. Възприето е заключението на вещото лице по назначената СПЕ, според което между С. и майката съществува силна свързаност, на основата на емоционална топлота и е удовлетворена потребността на детето за стабилни отношения с възрастен, която е базисна потребност на всяко дете. Отчетено е, че С. е привързана и към баща си, че изразява силна радост и удовлетвореност в негово присъствие и желание за контакт с него. Независимо от това обстоятелство съдът е взел предвид възрастта и пола на детето и е приел, че майката е по-пригодна да го отглежда и възпитава, тъй като на тази все още ниска възраст, то се нуждае от повече майчини грижи, свързани с правилното му физическо и психическо развитие.
Относно критерия помощ от трети лица, социално обкръжение и материални възможности е прието, че не е налице съществена разлика между двамата родители. Посочил е, че и майката, и бащата могат да разчитат на помощ от своето близко обкръжение – А. П. разчита на своята майка, с която детето преживява психоемоционална свързаност и сигурност при отглеждане при отсъствие на родителя, а бащата Д. Г. може да разчита на своите родители и близки при отглеждане на детето, което е установено от показанията на майка му и на сестра му,както и на свидетеля М.. По отношение на материалните възможности съдът е приел, че и майката, и бащата имат близки доходи. Бащата получава 760лв. месечно трудово възнаграждение по трудов договор и 300лв. допълнително възнаграждение като ръководител на фанфарен оркестър. Майката е работила по договор като певица във Великобритания и съобщава за месечни доходи от 500 до 1000 паунда, в зависимост от ангажиментите си, а понастоящем работи на трудов договор в България, с възнаграждение от 560лв. месечно. Прието е, че бащата има две жилища, но живее при родителите си. А. П. живее в едно жилище с майка си и баба си и има обособена спалня за нея и детето, като условията за отглеждане на детето са добри. Според съда по смисъла на закона тези условия не са решаващи, че те са допълнителен критерий и сами по себе си не създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.
Въззивният съд е анализирал и поведението на майката, която, след дадено разрешение от бащата да напусне с детето за определен период от време България и да пребивава в Германия, вместо да се върне след изтичане на този период, е заминала в Англия, където е живяла около 4 месеца, без за това да е дадено съгласие от бащата. Преценено е, че това поведение на майката е противоправно и не е в интерес на детето, тъй като то е лишено от контакт с бащата/освен по интернет/ за продължително време, без да са уредени тези отношения по съответния законов ред. Според съда от значение е и фактът,че след съдебното решение, А. П. се е върнала в България, в срока определен от английския съд и проявява критичност към своето поведение, отчитайки го като грешка при изслушването й от въззивния съд. Прието е, че няма данни пребиваването в Англия да се е отразило на психическото развитие на детето, че не са идентифицирани симптоми на психологически травматизъм, породени от отделянето от бащата за няколко месеца. Приел е за недоказани твърденията на Д. Гансалвеш, че по време на престоя в Англия животът и здравето на детето са били изложени на риск. Според съда фактът, че майката и детето на са били открити при издирване, не може да доведе до извод, че непременно по някакъв начин е било застрашено здравето или живота на С..
Съдът е приел за недоказани твърденията, че бабата на детето по майчина линия всеки път/многократно/ при връщането на детето от среща с баща си е правила скандали, а също и че детето страда от заболяване, дължащо се на недобри грижи/лоша хигиена/. Приел е за установено от показанията на свидетеля М., че веднъж/по време на висящото дело/, при връщане на детето при майката, бабата е направила скандал, породен от това, че детето не е желаело да се връща при нея. Посочено е, че това поведение е обяснимо, с оглед изключително конфликтните отношения, сложили се между страните, след завръщане на майката от Англия и след заведеното дело от бащата за родителски права.
Приети са за недоказани твърденията, че майката е имала и други връзки, докато е била с Д. Гансалвеш и че му е заявила, че не е баща на детето, което според него говори за липса на морал. Съдът е приел за установено от показанията на майката на Д. Гансалвеш, че когато А. е споделила на Д., че е бременна, той, макар да й предложил брак, се усъмнил в бащинството, поискал ДНК –тест, по съвет от юрист, като е отчетено, че в показанията на тази свидетелка не се съдържат никакви конкретни факти, от които да се направи извод, че по време на връзката им, П. е поддържала контакти и с други мъже. Посочено е, че няма събрани по делото доказателства, които да водят до извод за аморално поведение на майката, което би могло да се отрази на възпитанието и развитието на детето.
Относно възраженията в жалбата на Д. Г., че с поведението си майката демонстрира, че не възприема бащата като равностоен родител, че детето преживява конфликт на лоялност, защото има желание да контактува с бащата и този конфликт се поражда от поведението на майката, която ограничава контакта с бащата съдът е възприел изцяло констатациите на вещото лице, че и двамата родители, с действията и поведението си не съдействат в достатъчна степен за съхраняване на положителен психологически образ на другия родител. Посочил е, че и двете страни, повлияни от силно конфликтните си отношения, не зачитат авторитета на другия, вместо да преодолеят личностната си неприязън в името на запазване на емоционалното и психическо благополучие на детето. Прието е, че фактът, че майката е избрала сама детското заведение, което да посещава детето или личния му лекар, без за се допита до бащата не означава, че не зачита неговите родителски права, че се касае за решения, свързани с ежедневието на детето, които се решават по принцип от непосредствено упражняващия родителските права, че при тези силно обтегнати отношения/демонстрирани и пред съда при изслушването им/, не би могло да се очаква двамата родители да могат да постигнат лесно единодушие и би се стигнало до невъзможност детето да се запише на детска градина или да му се избере личен лекар. Отчетено е становището на вещото лице, че не е налице разгърнат Синдром на родителско отчуждение при С., а силно влошените отношения между родителите се отразяват на детето, което реагира защитно чрез потискане, изтласкване, изолация и регрес, които имат за цел да го предпазят от родителския конфликт. Изведен е извод, че конфликтът на лоялност е породен от силно влошените отношения между родителите, вина за което има и двамата, и които добиват особена острота след извеждането на детето извън страната, без съгласие на бащата и след заведеното дело от него за упражняване на родителски права. Според съда детето, усещайки тези влошени отношения се опитва да се изолира и се затваря, защото има връзка и с двамата. Посочено е, че преди завеждане на делото бащата не е бил лишен от контакт с детето, че Д. Г. в съдебно заседание е съобщил, че след определяне на привременните мерки от районния съд, майката само веднъж не е осигурила среща с детето, тъй като е било болно. Прието е, че тя се е съгласила да остави детето за период, по-дълъг от определения, при бащата по време на В. празници.
Въззивният съд е извел извод, че в изключителен интерес на детето е родителите да преодолеят противоречията и конфликтите помежду си, за които и двамата имат вина, тъй като това се отразява неблагоприятно на детето, че тогава то няма да преживява конфликт на лоялност и ще може да контактува пълноценно и с двамата си родители, че тези отношения между родителите не могат да бъдат определящи за предоставянето на упражняването на родителските права.
Относно твърдението, че майката съзнателно подтиква детето да нарича нейния нов партньор „татко”, без последният да участва активно в живота на детето съдът е приел за установено от заключението на вещото лице, че няма данни детето да използва това обръщение към партньора на майката под нейно давление, че това обръщение се дължи на факта, че този, който е важен за майката е разпознат като такъв и от детето, че това е човекът, който се грижи за детето и го отглежда, и се възприема по този начин от него, че С. е наясно, че жалбоподателят е нейния биологичен баща. Възприето е становището на вещото лице, според което, макар партньорът на майката да не живее постоянно с тях, той е важен за майката и детето така го възприема. Прието е за недоказано съзнателно поведение на майката, целящо да игнорира биологичния баща в съзнанието на детето, за сметка на мъжа, с който поддържа връзка.
Съдът е приел, че поради отсъствието на майката от страната за кратки периоди от време, включително и заради нейни ангажименти като певица, детето се отглежда от баба си, че този факт не може да се възприеме като неизпълнение на родителски дълг и липса на родителска отговорност. Приел е също, че, детето се чувства сигурно при своята баба и, че няма данни същата да не полага дължимите грижи за него през времето на отсъствие на майката.
С оглед направения анализ на доказателствата и обстоятелствата, имащи значение за разрешаване на спора относно упражняването на родителските права въззивният съд е извел извод, че с оглед на най-добрия интерес на детето, родителските права върху детето С. следва да се упражняват от майката, като се определи местоживеене при нея.
Като е взел предвид събраните доказателства по делото относно трудовите доходи на двамата родители, липсата на други деца, към които да имат задължение за издръжка, възрастта и нуждите на детето, въззивният съд е приел, че определената издръжка в размер на 200лв месечно е адекватна на нуждите на детето.
По отношение режима на лични отношения въззивният съд е приел, че регламентирането на по – разширен режим на лични отношения с бащата, за да бъде съхранена емоционалната връзка между този родител и детето е подходящо в случая. Прието е, че право на всяко дете и негова естествена потребност е да общува и с двамата родители, че по тази причина мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда от изключително от интереса на детето, че запазването на добрите отношения и честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител и роднините на майката и бащата. Съдът е преценил за целесъобразно детето да пребивава в дома на бащата от 18ч. всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато съответния месец има и пети петък) до 18 ч. в неделя на същата седмица, с преспиване, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща отново там. Прието е за нецелесъобразно детето да остава до понеделник сутрин в дома на бащата, тъй като той живее в друго населено място, че воденето сутрин на детска градина, а впоследствие и на училище ще създаде големи неудобства за него. Приел е, че по време на Коледните празници, през четна година, за времето от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12. включително, детето С. да е при баща си Д. Г., с приспиване в дома му, а през нечетна година – за същия период, да е при майка си А. П., по време на Новогодишните празници, през нечетна година, за периода от 10 часа на 31.12 до 18 часа на 01.01. детето да е при баща си, с преспиване в дома му, а през четна година –за същия период да е при майка си, по време на В. празници –през четните години бащата да взема детето на Велики петък от 10 часа и да го връща в 17 часа на последния почивен ден от В. празници, а през нечетните години по време на В. празници детето да е при майката; на рождения ден на детето, то да бъде при майка си, а на следващия ден да бъде при баща си от 10 до 18 часа, ако е почивен ден, а ако е работен ден – от 17 до 20 часа; през лятото детето да бъде с баща си един месец, през времето, през което майката не ползва платен годишен отпуск, по споразумение с майката, като при непостигане на съгласие между двамата родители – за времето от 10 юли до 10 август; след започване на училище: всяка година, по време на пролетната ваканция-първите пет дни от ваканцията детето да бъде при баща си с преспиване, както и на рождения ден на бащата детето да бъде с него, ако денят е почивен от 10 до 16 часа, ако е работен – от 17 до 20 часа.
При тези съображения въззивният съд е постановил обжалваното решение.
По правните въпроси:
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като е поставен хипотетично – изведен е само въз основа на част от установените обстоятелства по делото, както и на обстоятелства, каквито не са приети за установени от въззивния съд. Съдът е формирал решаващите правни изводи относно предоставяне упражняване на родителските права по отношение на детето С. на майката А. П. като е взел предвид всички обстоятелства, посочени в ППВС № 1/1974 г. и чл.59,ал.4 СК, които имат значение за преценка интереса на детето, а не само възрастта и пола му. Преценени са възпитателските качества на двамата родители, полаганите до момента грижи за детето, желанието да упражняват родителските права върху детето, привързаността на детето към всеки от родителите, пола и възрастта на детето, помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Изводите по отношение на всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и приети за установени въз основа на тях факти. С обжалваното решение съдът е формирал извод, че и двамата родители, с действията и поведението си не съдействат в достатъчна степен за съхраняване на положителен психологически образ на другия родител, че и майката и бащата, повлияни от силно конфликтните си отношения, не зачитат авторитета на другия, вместо да преодолеят личностната си неприязън в името на запазване на емоционалното и психическо благополучие на детето. Липсват изводи, че само родителят – в случая майката, на която е прието, че следва да се предостави упражняването на родителските права върху детето С. е допринесла за нарушаване на връзката родител – дете между жалбоподателя и детето С., че поведението й е незачитащо авторитета на другия родител и омаловажаване необходимостта от равноправно участие на двамата родители в живота на детето. С оглед на посоченото съдът намира, че въпросът е формулиран хипотетично и не представлява правен въпрос. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като съобразява тази практика на ВКС и доводите посочени по-горе съдът приема, че първият въпрос от изложението на жалбоподателя Д.Г. не е правен. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С решение 64/20.02.2012 г. по гр.дело № 1398/2011 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Прието е също, че ефикасността на защитата на детето и на положението му се предпоставя от тези обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките относно упражняването на родителските права и задължения, вкл. по повод определените привременни мерки по чл.127,ал.3 СК. Създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества. Подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес.
Правният въпрос не е разрешен в отклонение от цитираната практика на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд е анализирал и поведението на майката, която, след дадено разрешение от бащата да напусне с детето за определен период от време България и да пребивава в Германия, вместо да се върне след изтичане на този период, е заминала в Англия, където е живяла около 4 месеца, без за това да е дадено съгласие от бащата. Преценил е, че това поведение на майката е противоправно и не е в интерес на детето, тъй като то е лишено от контакт с бащата за продължително време, без да са уредени тези отношения по съответния законов ред. Съобразен е установеният факт, че след съдебното решение А. П. се е върнала в България, в срока определен от английския съд и е проявила критичност към своето поведение, отчитайки го като грешка при изслушването й от въззивния съд. При преценката на кого от двамата родители да се възложи упражняването на родителските права върху детето С. съдът е взел предвид липсата на данни пребиваването в Англия да се е отразило на психическото развитие на детето, както и, че не са идентифицирани симптоми на психологически травматизъм, породени от отделянето от бащата за няколко месеца. Приети са за недоказани твърденията на Д. Гансалвеш, че по време на престоя в Англия животът и здравето на детето са били изложени на риск. Установеният факт, че майката и детето на са били открити при издирване, съдът е приел, че не може да доведе до извод, че по някакъв начин е било застрашено здравето или живота на С.. Отчетени са фактите, установени при изслушването на бащата Д. Г. пред районния съд, че от момента на раждането той е присъствал в живота на детето, че то нееднократно е гостувало в дома на родителите му в [населено място], включително и с преспиване/заедно с майката/. Изведени са изводи възоснова на доказателствата по делото, че независимо от влошената комуникация между родителите, бащата, както и неговите родители са виждали редовно детето, в рамките на възможното, тъй като майката не живее в същото населено място. Съдът е обсъдил и установеното обстоятелство, че преди завеждане на делото бащата не е бил лишен от контакт с детето, че Д. Г. в съдебно заседание е съобщил, че след определяне на привременните мерки от районния съд, майката само веднъж не е осигурила среща с детето, тъй като е било болно, че тя се е съгласила да остави детето за период, по-дълъг от определения, при бащата по време на В. празници. Освен посочените обстоятелства с обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички останали обстоятелства, предвидени в чл.59,ал.4 СК с оглед интереса на детето, за да формира крайният извод, че упражняването на родителските права по отношение на детето С. следва да се