4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София 14.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3718/19 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби,подадени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – София и от адв.Н.Ш. – процесуален представител на И. Н. Р. и Е. Г. Р.,против въззивно решение № 101/ 18.06.2019 г. постановено по в.гр.д.№ 148/2019 год.по описа на Пловдивски апелативен съд ,с което е отменено решение № 65/14.01.2019 г.постановено по гр.д.№ 645/2018 год. по описа на Пловдивски окръжен съд,в частта,с която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – София, е осъдена да заплати на основание чл.2а ЗОДОВ на И. Н. Р. и на Е. Г. Р. обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в преживяни от тях негативни емоции, тревоги,стрес,притеснения,нарушения на личния,социалния и трудовия им живот в резултат на незаконните действия на КПКОНПИ,установени с влязло в сила решение по гр.д.№ 138/2013г.на ОС-Пловдив,ведно със законната лихва върху присъдените суми,считано от 26.04.2016 г.до окончателното им изплащане за разликата от 10 000 лв. до 15 000 лв. по отношение на И. Н. Р. и за разликата от 8 000 лв. до 15 000 лв. по отношение на Е. Г. Р. и исковете са отхвърлени.Потвърдено е решението в частта,с която исковете са отхвърлени за разликата от 15 000 лв.до пълния предявен размер от 35 000 лв.Присъдени са разноски.
Ищците И. и Е. Р. обжалват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете им/съответно от 10 000 лв. до 35 000 лв. и 8 000 лв.до 35 000 лв./, а ответникът по исковата молба КПКОНПИ в частта, с която е осъден да заплати обезщетение на ищците.
В касационната жалба на КПКОНПИ се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е установил конкретен акт,действие или бездействие от който да са произлезли вредите.Не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски на основание чл.78,ал.8 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване във връзка със следните формулирани правни въпроси: 1.По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размерът на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице по чл.2а ЗОДОВ и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД; 2.Според какви критерии съдът следва да определи причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди и следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира; 3.Обвързано ли е понятието”справедливост”с преценката на конкретни,обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.Сочи като основание за допускане на касацоинно обжалване основанието по чл.280,ал.1,т.1 по въпроси №№ 2 и 3,а по въпрос № 1 бланкетно основанието по чл.280,ал.1,т.3.Позовава се на ППВС № 7/1959 год., ППВС № 4/1968 год.,ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС и практика на САС.
В касационната жалба на И. и Е. Р. се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение,поради нарушение на материалния закон при определяне размера на вредите – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК и бланкетно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материално правните въпроси,свързани с критериите вложени в понятието“справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и по – конкретно:1.Критериите вложени в „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД задължават ли съда да извърши преценка на всички установени по делото обективно съществуващи факти и обстоятелства,имащи отношение при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди;2.Следва ли съда наред с общоприетите критерии при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази и отчете и предмета,продължителността и интензитета на проведеното производство по ЗОПДИППД/отм/.Относно приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД се позовава на противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да редуцира размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди,съдът след съвкупна и подробна преценка на доказателствата по делото и при съобразяване с практиката по чл.290 ГПК на ВКС,излагайки собствени фактически и правни съображения е приел, че с решение № 1064/15.06.2015 г. по гр.д. № 138/2013 г. на Окръжен Съд – Пловдив искането за отнемане на незаконно придобито имущество на Р. е отхвърлено. Решението е потвърдено с решение № 194/05.11.2015 г. по в.гр.д. № 422/2015 г. на Апелативен Съд – Пловдив, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 413/26.04.2016 г. по гр.д. № 285/2016 г. на ВКС,ІV г.о. След влизане в сила на съдебното решение по искане на Р. наложените обезпечителни мерки са отменени от съда, като възбраните са заличени на 18.07.2016 г., а запорите вдигнати в края на месец октомври 2016 г.. Междувременно бракът на ищците е прекратен с развод по взаимно съгласие – решение № 4510/6.12.2012 г. по бр.д. № 15625/2012 г. на РС – Пловдив. При установените факти съдът е приел,че отговорността на държавата по чл.2а ЗОДОВ е в зависимост от крайния резултат,с който е приключило производството по чл.28 ЗОДПИППД/отм./.И тъй като искането на Комисията е отхвърлено с влязло в сила решение,то този краен резултат обосновава извода за незаконност на действията й срещу Р./ответници по искането/.За да определи размера на обезщетението съдът е взел предвид характера,особеностите и продължителността/четири години/ на производството по ЗОПДИППД/отм./ и е отчел,че то засяга с по-голям интензитет правото на труд и частна собственос,влияещи пряко върху свободата на личността.Приел е,че производството е причинило на ищците негативни емоции -страх и притеснения от неоснователна загуба на имуществото им,срам,неудобство и злепоставяне пред роднини,приятели и познати,довели до социална изолация и самоизолация,но като вид,обем и интензитет тези неимуществени вреди са в рамките на обичайните за този вид производство и не са довели до нарушение на физическото и психическото им здраве.Производството не е получило медийна разгласа,а прекратяването на брака по взаимно съгласие в хода на производството не е в причинна връзка с него,тъй като искането за прекратяването на брака е депозирано в съда преди обявяването на производството на ищците и преди налагане на обезпечителните мерки спрямо тях.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът е достигнал до извода,че обезщетение от 10 000 лв.за Р. и 8 000 лв. за Р. е адекватно на търпените от тях вреди.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос относно причинната връзка между действията на Комисията и причинените вреди е фактически, а не правен. Същият не отговоря на изискванията за общо основание за допустимост, защото изисква преценка на ангажираните по делото доказателства, приетите от съда за установени факти и изложените правни изводи, каквато в настоящата фаза, касационната инстанция не може да извършва,поради което не е налице визираното от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено следното: обстоятелството, че Комисията е длъжна да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при наличието на предпоставките по ЗОПДИППД/отм./, не може да я освободи от отговорност,като субституент на държавата /противното разбиране би обезсмислило нормата на чл.2а ЗОДОВ/.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставените правни въпроси относно критериите,по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост не е налице. Съгласно трайно установената практика на ВКС,включително и тази на която се позовават касаторите,размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В т.3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, че отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган, а именно ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и поддържаното бланкетно основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторите не да обосновали самото касационно основание, т.е. какво е значението на поставения „материалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Съдът е изложил в мотивите си кои факти счита за относими към въпроса за определяне размера на обезщетението ,съобразявайки се с трайната практика на ВКС.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101/ 18.06.2019 г. постановено по в.гр.д.№ 148/2019 год.по описа на Апелативен съд – Пловдив .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: