1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
София, 29.08.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2844/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. „Й. К.“ [населено място], представлявана от директора С. Д., чрез пълномощника адв.В. Д. от АК В. срещу решение от 5.2.2013 г, постановено по гр.дело N 845/2012 г на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение N 668/9.10.12 г по гр.дело N 1810/12 по описа на Районен съд-Враца.С първоинстанционното решение са уважени предявените от П. М. А. срещу Е. Г. [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.l, т.2 и т.З от КТ вр.чл.225 ал.l от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 09 1044 от 26.3.12 г на директора на ответната Гимназия, на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, за възстановяването му на преди заеманата длъжност „старши учител по химия и опазване на околната среда“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5677, 10 лв. в периода 26.3.12 г-26.9.12 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба П. М. А. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото намира следното :
Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.З от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.От фактическа страна по делото е установено, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „старши учител по химия и опазване на околната среда“.Същото е прекратено със заповед № 09 1044 от 26.3.12 г на директора на Е. г. „Й. К.“ [населено място] на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, считано от датата на връчването -26.3.12 г.В словесната част на уволнителната заповед е посочено, че „след извършена проверка по преписка вх.N2 22135/2011 г по описа на ОД на МВР-В. е установено, че на имейл адреса на в.“Конкурент“ е изпратено писмо, уронващо авторитета на гимназията и внушаващо, извършени при управлението й злоупотреби.Писмото е публикувано в брой N2 110/13.6.11 г на вестника.Проверката на ОЗ на МВР-В. е установила, че писмото е получено в редакцията на 10.6.11 г в 16, 57 ч, а е изпратено от имейл адрес, регистриран на 16.5.11 г.В сървърите е документирано, че IP адресът на изпратилия писмото съвпада с този на П. М. А..Чрез това публично оклеветяване в медиите и пред институциите А. е уронил доброто име на гимназията, като е уличил директора в разхищаване на средства, неправомерно събиране на пари от ученици, изплащане на фиктивни фактури и командировки, изчезване на пари от наеми, фалшифициране на протоколи от изпити, издаване на дипломи на ученици, без положени изпити.Гимназията е определена като корумпирано училище, изолирано от обществения живот в града, загубило членство в Ю., заличило традиционните празници и неосигуряващо нормална среда на работа.В резултат на умишлено предприетата от ищеца кампания за сриване авторитета на гимназията и този на директора е настъпил отлив сред кандидатите за обучение и провал в приема на една паралелка за учебната 2011-2012 г с немски и английски език.Това от своя страна е довело до финансова загуба в бюджета на училището и съкращаване на щата за учител и педагогически съветник.“
Установено е по делото, че на 15.8.11 г. преписката по описа на ОД на МВР В. вх.№ 22135/11 г. е приключила, като е прието, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. На 26.10.2011 год. директорката на ответната гимназия е подала до Врачански районен съд тъжба срещу П. М. А. с искане да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание за клеветническите твърдения в Отвореното писмо, изпратено от него до в.Конкурент, както и да й бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди.На 30.8.11 С. Д. е поискала от ТЕЛК мнение за уволнението на ищеца на основание чл.188 т.3 от КТ.
От правна страна въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е връчена на 26.3.12 г, след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.194 ал.l от КТ за налагане на наказанието, поради което уволнението е незаконно.
В изложението на основанията по чл.284 ал.З от ГПК се поставя въпроса относно началния момент , от който тече срока по чл.194 ал.l от КТ. Подържа се, че по така повдигнатия материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/, подържа се, че по
него е налице противоречива практика-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,“ което от своя страна като последица обосновава и приложението на основанието по чл.280 ал.1 т.З от ГПК- с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото.“
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената касационна жалба е допустима
подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.l т.1 и т.2 и т.З от ГПК.По поставения от касатора материалноправен въпрос относно началния момент, от който следва да се приеме, че тече срока за налагане на дисциплинарно наказание е налице трайно установена съдебна практика, обективирана в решения по чл.290 от ГПК-решение № 231 от 13.6.2011 г по гр.дело№ 858/2010 г на Четвърто ГО на ВКС, решение от 26.7.2010 г по гр.дело № 470/2009 г, решение от
13.10.2010 г по гр.дело № 1130/2009 г на ВКС и от 20.12.2010 г по гр.дело№ 644/2010 г., решение № 367 от 6.10.11 г по гр.дело № 108/2011 г на ВКС, Четвърто ГО.С тези решения е прието, че двумесечния срок по чл.194 ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарните наказания тече от откриване на нарушението, което означава от узнаване от субекта на дисциплинарна власт на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина,, т.е когато е установен извършителят, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ сроковете за налагане на дисциплинарните наказания са два – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. Ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишния срок.От доказателствата по делото е видно, че на 21.10.2011 г директорката на ответната гимназия е подала тъжба срещу А., в която сочи него като автор „клеветническите твърдения“ отправени в т.нар.“Отворено писмо“, публикувано във в.“Конкурент“.При това положение следва да се приеме, че към 21.10.2011 г субектът на дисциплинарна власт е бил наясно с това кой е извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите го признаци от субективна и обективна страна.Наказанието на ищеца е наложено с връчване на уволнителната заповед на 26.3.12 г, т.е след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.194 ал.1 от КТ.Следователно уволнението е незаконно на формално основание, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд.Неоснователно е твърдението на касатора, че началният момент от който следва да се приеме, че тече срокът по чл.194 ал.1 от КТ е датата 13.3.12 г, когато при ответника е постъпила
справката относно извършената от ОД на -МВР- В. проверка по образуваната преписка вх.N2 22135/2001 г. Както бе установено по-горе в подадената на 21.10.11 г до Районен съд Враца тъжба директорката Д. е изложила обстоятелства от които е видно, че към този момент субектът на дисциплинарна власт недвусмислено е бил наясно с всички признаци на извършеното от ищеца нарушение от обективна и субиктивна страна.Извършеното 5 месеца по-късно наказание не е съобразено с принципа на закона за адекватност на дисциплинарното наказание за , извършено през 2011 г нарушение.Тези изводи на въззивния съд са изцяло съобразени със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК.
Не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Изводите на въззивния съд не противоречат, а са в съответствие с приетото в представеното от касатора решение N2 502 от 20.5.2009 г на САС, ГО, 7 състав 1 по реда на чл.218 и сл.от ГПК /отм/ вр.пар.2 ал.5 от ПЗР на ГПК от 2007 г, което е окончателно/.С него е прието , че началният срок по чл.194 ал.1 от ГПК тече от момента, в който са изготвени всички материали, установяващи нарушението.Очевидно в случая към 21.10.11 г директорката Д. е разполагала с необходимите доказателства, че нарушителят е А., тъй като е поискала пред съд налагане на наказателна отговорност за извършеното от него деяние, считайки го за престъпление.Действително наказателната, административно-правната и дисциплинарната отговорност са различни, но подаването на тъжба в случая означава, че субектът на дисциплинарна власт е знаел за нарушението, детайлизирано с индивидуализиращите го признаци.
Представените решение от 25.1.2012 г по гр.дело № 9175/2011 г на Русенски районен съд, Трети граждански състав и решение .N 143 от 2.11.2009 г по гр.дело № 278/2009 г на Окръжен съд Кърджали не обосновават наличието на противоречива практика, тъй като липсват доказателства, че същите са влезли в сила.Представеното определение № 1411 от 10.12.2012 г на ВКС по гр.дело № 967/12 г на Трето ГО на ВКС, постановено по реда на чл.288 от ГПК не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което не представлява акт по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, обосноваващ приложението на това касационно основание поради наличие на противоречива практика.
Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същото намира nриложение само при липсата на съдебна· практика по даден материално или процесуално правен въпрос, или тогава когато правната норма е неясна и непълна и се нуждае от тълкуване.Разглежданият случай не е такъв налице.По поставения въпрос е създадена задължителна практика на ВКС, а нормата на чл.194 ал.1 от КТ не е нова, непълна или неясна, което да налага тълкуването й.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски за тази инстанция в размер на 900 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Върховнияк касационен съд, състав
на Четвърто ГО
ОПРЕДЕЛИ
НЕДОПУСКА касационно обжалване на решение от
5.2.2013 г, постановено по гр.дело .N 845/2012 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Е. Г. „Й. К.“ [населено място], представлявана от директора С. Д., чрез пълномощника адв.В. Д. от АК В. да заплати на П. М. А. от [населено място], [улица].N , ет., ап. на основание чл.78 ал.З от ГПК направените от него разноски за тази инстанция в размер на 900 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.