4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
гр.София, 16.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛЮБКА АНДОНОВА
гражданско дело под № 3841/2013 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. а. по п.-гр. срещу решение от 14.3.2013 год. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „б” състав, с което е отменено решение от 30.11.2012 год. по гр.дело № 38121/2012 год. на СРС, Второ ГО, 119 състав и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените искове по основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като е отменено уволнението на Б. Н. Т., извършено със заповед № 81/27.3.2012 год. на изпълнителния директор на НАП на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-поради съкращение в щата и е възстановен на преди заеманата длъжност „младши специалист” в учебен център [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията по чл.284, ал.3 от ГПК касаторът поддържа, че е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото въпросът относно установяване законосъобразността на подбора се решава противоречиво от съдилищата, поради което уеднаквяването на съдебната практика по него е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Б. Н. Т. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Респ. моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. От фактическа страна по делото е установено,че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът Б. Н. Т. е изпълнявал в Национална агенция за приходите длъжността „младши специалист” в Учебен център [населено място]. Същото е прекратено със заповед № 81 от 27.3.2012 год. на изпълнителния директор на НАП на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращение в щата. От правна страна въззивният съд е приел, че съгласно заповед № 1-49/9.2.2012 год. на изпълнителния директор на НАП и утвърдено на 2.2.2012 год. ново длъжностно разписание компетентния орган е взел решение за съкращение в щата на 1 щ.бр. за длъжността „младши специалист” в Учебен център-гр.Б.. Извършеното съкращение в щата е реално, премахната е една от трите съществуващи по предходното щатно разписание щатни бройки за процесната длъжност. Не е установено обаче да е проведен подбор съобразно императивните изисквания на чл.329,ал.1 от КТ, поради което уволнението е прието за незаконно. Представеният от работодателя протокол № 1-70/22.2.2012 год., видно от който на тримата, заемащи процесната длъжност служители са поставени оценки между 205 и 265 т, като ищеца е получил най-ниската оценка /205/ не обективира данни за реално извършена съпоставка по законоустановените критерии: квалификация и ново за изпълняваната работа. Въззивният съд е приел, че при оспорван на уволнението като незаконно поради противоречието му с чл.329, ал.1 от КТ за работодателя-ответник възниква задължение да ангажира доказателства за установяван обективността на поставените на отделните служители оценки. В разглеждания случай такава обосновка липсва, поради което не става ясно дали те са действително били съпоставяни помежду си по критерия ниво на изпълнение на възложената работа и как се е стигнало до формиране на посочените общи оценки.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице основания и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване на посоченото основание. С Тълкувателно решение № 3/2011 год. от 16.01.2012 год., постановено по тълк.дело № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС съществуващата противоречива практика по въпроса се уеднакви като се прие, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ, както по отношение на това кой от работниците и служителите има по-висока квалификация така и досежно това кой работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ. При упражняването на този контрол съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Доколкото с цитираното тълкувателно решение е дадено задължително за съдилищата тълкуване на закона, в отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че осъществената от работодателя фактическа преценка на това какво е нивото на изпълнение на възложената работа на включените в подбора работници и служители, подлежи на съдебен контрол. С редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК: решение № 287 от 16.07.2010 год. по гр.дело № 90/2009 год. на ІV г.о. ВКС; решение № 525 от 21.06.2010 год. по гр.дело № 1446/2009 год. ІV г.о. ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 год. по гр.дело № 431/2010 год. ІІІ г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 год. по гр.дело № 1638/2010 год. ІV г.о. и решение № 616 от 15.10.2010 год. по гр.дело № 1327/2009 год. ІІІ г.о. ВКС е приел, че извършването на подбор пов критериите на чл.329 КТ може да бъде установено с всички доказателствени средства. При оспорване законността на извършения подбор по чл.329, ал.1 КТ, в тежест на рабобтодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на спряване с работата на уволнения работник. Когато с исковата молба е въведен довод за неправилна преценка на комисията по подбора, работодателят следва да установи в процеса фактите, обусловили преценката на комисията. Прието е, че протоколът за подбор, обективиращ преценката на комисията е частен свидетелстващ документ и съгласно чл.180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. В тази хипотеза – при оспорени констатации на комисията по подора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. Протоколът на комисията за подбор не може да докаже нито извършването на подбор, нито критериите, по които е и звършен, ако работникът оспорва фактът на извършването на подбора или използваните критерии. В случай на оспорване работодателят може да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. В разглеждания случай това не е сторено, поради което в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС въззивният съд е приел, че по делото не е установено законосъобразното извършване на подбор. Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационното му обжалване.
Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника разноски сторени пред настоящата инстанция в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.3.2013 год. на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „б” състав.
ОСЪЖДА Н. а. за п. със седалище в [населено място], [улица] чрез процесуалния представител Д. Л. да заплати на Б. Н. Т. от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 500 лева, сторени пред настоящата инстанция и представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: