О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 11.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2202/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв.С. Л. срещу решение № 8090 от 3.12.2012 г, постановено по гр.дело № 3855/2012 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Г” въззивен състав, с което е отменено решение от 13.1.2011 г по гр.дело № 50150/2010 г на Софийски градски съд, Първо ГО, 37 състав и вместо него е постановено друго, с което Б. С. К. е осъден да заплати на Н. К. К. сумите 11 000 лв и 10 000 лв, дължими по два договора за заем, обективирани в разписки от 30.9.2005 г и 6.2.2006 г, сключени между П. И. М.-наследодател на Н. К. и ответника Б. К. на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.10.2010 г до окончателното плащане.
В касационната жалба касаторът Б. С. К. подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
Ответницата по касационната жалба Н. К. К. не взема становище по касационната жалба.
Предявен е иск по чл.240 ал.1 от ЗЗД от Н. К. К. срещу Б. С. К..В исковата молба ищцата подържа, че на 30.9.2005 г-нейният съпруг и наследодател-починал на 24.2.2010 г е предоставил в заем на ответника Б. К., съгласно разписка от 30.9.2005 г сумата 11 000 лв, която трябвало да бъде върната на 2.11.2005 г, а на 6.2.2006 г, съгласно друга разписка-сумата 10 000 лв, която трябвало да бъде върната на 6.3.2006 г.На посочените в разписката падежи, данените в заем суми не били върнати, поради което и на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД претендира присъждането им.
Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че между него и наследодателя на ищцата никога не са били сключвани договори за заем на парични средства.Подържа, че с П. М. са осъществявали съвместна стопанска дейност за отглеждане на овце, въз основа на договор от 25.4.2005 г и процесните разписки били съставени именно във връзка с тази дейност, поради което не обективират сключени договори за заем.
С решение от 13.1.2011 г, постановено по гр.дело № 50150/2010 г Софийски районен съд, Първо Гражданско отделение, 37 състав е отхвърлил като неоснователни предявените искове по чл.240 ал.1 от ЗЗД.
С решение № 8090 от 3.12.2012 г, постановено по гр.дело № 3855/2012 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Г” въззивен състав е отменено решение от 13.1.2011 г по гр.дело № 50150/2010 г на Софийски градски съд, Първо ГО, 37 състав и вместо него е постановено друго, с което Б. С. К. е осъден да заплати на Н. К. К. сумите 11 000 лв и 10 000 лв, дължими по два договора за заем, обективирани в разписки от 30.9.2005 г и 6.2.2006 г, сключени между П. И. М.-наследодател на Н. К. и ответника Б. К. на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че представените 2 бр.разписки, съответно от 30.9.2005 г и 6.2.2006 г, обективират сключени договори за заем на парични средства в размер на по 11 000 лв и 10 000 лв.Приел е, че ответникът, чиято е доказателствената тежест не е установил факта на предаването на сумите на основание, различно от договор за заем.Въз основа на това е обосновал извода, че щом паричните средства са получени от заемополучателя и не са върнати на посочените в разписките дати, то следва да бъде ангажирана отговорността му на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 по т.1, 2 и 3 от ГПК.Поставен е материално-правния въпрос : при липса на писмен договор за заем, достатъчно ли е наличието на разписка, в която не е посочено основанието за предаване на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор по смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД.
По формулирания от касатора въпрос съществува задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК. С посоченото решение ВКС е приел, че не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (напр. парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.
В обжалваното решение въззивният съд обратно на това е приел, че разписките представени по делото съставляват недвусмислено доказателство за наличие на договори за заем. Този извод е от значение за изхода на конкретното дело, защото отговорът му формирал решаващите мотиви на съда. Този отговор е в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8090 от 3.12.2012 г, постановено по гр.дело № 3855/2012 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Г” въззивен състав,
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Б. С. К. да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 685 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата, по която не са изпълнени указанията ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :1.
2.