1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1187
гр.София, 23.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4977 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представляван от адв. С. М., срещу Решение № 21/25.03.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 21/2013 г. на Окръжен съд – Разград. С въззивното решение е потвърдено Решение № 129/03.05.2012 г., постановено по гр.д. № 2012/2011 г. на РС – Разград, с което касаторът е осъден да заплати на М. на в. р. – сумата 16 606.45 лева неустойка по договор за наем, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2010г. до окончателното й изплащане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че атакуваното решение е неправилно, тъй като липсвало „произнасяне на въззивния съд по съществен процесуален въпрос за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца към момента на подаване на исковата молба”. Поддържа се още, че с решението си съдът не е дал отговор на въпроса „дали и доколко ищецът е носител на материалното право в гражданското правоотношение”, при положение, че по предявения иск за заплащане на неустойка не е установил да е собственик на отдадения под наем обект. Следващият поставен правен въпрос е формулиран в смисъл „правилно ли е постъпил ОС Р.”, след като в постановените в производството две определения по движението на делото е застъпил противоположни становища досежно наличието на процесуална и материална легитимация на МВР да претендира заплащане на неустойка по договор за наем, сключен със закритата ДА „Г. з.”. По тези въпроси касаторът счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В писмен отговор МВР оспорва жалбата и поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение на ОС – Разград, тъй като касаторът не е аргументирал по никакъв начин въпрос, който да обоснове приложението на някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови решението си ОС Разград е приел, че по сключения договор за наем със страни – [фирма] – [населено място], представляван от Л. С. и ДА „Г. з.” – М. на в. р. се легитимира като правоприемник на наемодателя /закритата с ПМС №137/2006г. ДА „Г. з.”/ и че е налице основанието на договорната клауза по чл.34 за заплащане на неустойка за задържането на наетия имот след като договорът е прекратен. По въпроса за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца за завеждането на иска, съдът се е съобразил с постановеното в хода на делото Определение №849/05.12.2011г. по ч.т.д. №684/2011г. на ВКС, ТК І-во т.о. Преценката за съществуването на материално-правна легитимация на ищеца по спорното правоотношение е направена, като е проследен процеса на осъщественото правоприемство на дейността, имуществото, правата и задълженията между ДА „Г. з.”, М. на и. с. и МВР по силата на ПМС №137/2006г. и §63 от ЗИД на МВР /ДВ бр.60/2009г./.
Поставените от касатора въпроси в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не обосновават нито една от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и значението му по чл. 280 от ГПК. Върховният касационен съд няма право да извлича този въпрос или да допуска обжалването по въпрос, който не е формулиран, освен ако не се касае за въпрос, свързан с допустимостта и валидността на решението. Съгласно цитираното тълкувателно решение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По първия поставен въпрос, относим към служебната проверка за допустимост на въззивното решение – за наличието на активна процесуална легитимация на МВР за завеждане на иска – съдебният акт е произнесен в съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в постановеното в хода на делото Определение №849/05.12.2011г. по ч.т.д. №684/2011г. на ВКС, ТК І-во т.о. В същото касационната инстанция е посочила, че легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права. Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, а материалната предпоставя съществуването на правоотношението, поради което процесуалната легитимация обуславя допустимостта, а материалноправната – основателността на иска. Изхождайки от това разбиране, е прието, че искът е допустим и МВР е активно легитимирана страна в настоящото производство.
Следващият въпрос, поставен в изложението и касаещ титулярството на материалното право, произтичащо от възникналото облигационно отношение по договора за наем, респ. съществуването на претендираното вземане с титуляр – МВР, не съставлява правен въпрос, който да има значението по чл.280 ГПК. Дали и доколко ищецът е доказал, че е носител на спорното материално право е фактически, а не правен въпрос. В този смисъл, доводите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата и мотивирането на съдебния му акт, или за неправилно приложение на материалния закон, могат да са основания за отмяна на решението по чл. 281 от ГПК, но не съставляват основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно т.3 от цитираното ТР№1/19.02.2010г. на ОСГТК, не е налице противоречива практика на съдилищата /основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, /респ.определения/ даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. Изложеното съставлява отговор на третия въпрос на касатора за възможността в хода на настоящото производство съдът „да застъпва коренно противоположни становища” по един и същ обуславящ изхода на делото въпрос.
По тези съображения искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21/25.03.2013 г., постановено по въззивно гражданско дело № 21/2013 г. по описа на Окръжен съд Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.