1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 06 юли 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2053 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.5, вр. с чл.306 и чл.307 ал.1 от ГПК.
Образувано е по молбата на И. К. С., представляван от адв.Я. М., за отмяна на Решение от 10.05.2012г. по възз.гр.д.№1747/2006г. на Софийски градски съд. Поддържат се основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.
Ответните страни по молбата за отмяна поддържат становище за недопустимост и неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при данните по делото и на основание чл. 307 ГПК, намира:
Молбата за отмяна на влязлото в сила Решение от 10.05.2012г. по възз.гр.д.№1747/2006г. на Софийския градски съд, на заявените в нея основания по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, предвид следното:
С нормите на чл. 303 – чл.309 от ГПК законодателят е регламентирал отменителното производство като двуфазно, при което разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта й. Тази предварителна проверка на молбата за отмяна, преди същата да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание, има за цел да установи налице ли са предпоставките за допустимост на самото отменително производство, а именно: съществуването на предмет на исканата отмяна – влязло в сила решение, което се ползва със сила на присъдено нещо; легитимация на страната, която претендира отмяна; спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни процесуални срокове; както и налице ли е изложение, съдържащо точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК, заедно с доказателствата, които ги установяват.
Първоначалната молба на И. К. С. не съдържа надлежна формулировка на цифрово посочените основания по чл. 303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК, нито са приложени новите писмени доказателства, които се твърди, че съществуват. С разпореждане на съда от 24.04.2015г. на страната са дадени указания да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна и да приложи писмените доказателства, които ги установяват и са от значение за допустимостта и основателността на искането за отмяна. С молба от 12.05.2015г. молителят е заявил, че желае да се постанови отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК, а като ново писмено доказателство е приложил удостоверение №АГ 9400-317/08.05.2015г., издадено от СО – район Б.. За същото се твърди, че е относимо към предмета на спора, но необсъждано от съда при постановяване на решението. Изложени са и общи твърдения за съществуването „и на други писмени доказателства”, с които страната е предприела действия да се снабди, но до настоящия момент такива не са представени. Липсва обосновка новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото, да не са могли да бъдат известни при решаването му и с тях страната да не е могла да се снабди своевременно.
За основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК молителят е посочил, че „решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в резултат на това е бил лишен да участва в делото и е бил в невъзможност да упражни в пълен обем процесуалните си права”. Като довод за процесуално нарушение, свързано с упражняването на „правото му на защита”, молителят е посочил „недопустимото допускане на касационното обжалване” при първото разглеждане на делото от ВКС, който „в противоречие с разпоредбата на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./” е разгледал касационната жалба, отменил е въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на СГС. Подадената касационна жалба срещу второто въззивно решение от 10.05.2012г. по възз.гр.д.№1747/2006г. на Софийски градски съд обаче, е оставена без разглеждане в хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК, което обстоятелство, според жалбоподателя сочи, че и при първото касационно производство жалбата срещу предходното въззивно решение е следвало да се остави без разглеждане.
По същество, изложението както в първоначалната, така и в последващата молба от 12.05.2015г., съдържа оплаквания за допуснати от съдилищата процесуални нарушения, свързани със събирането и преценката на доказателствата, както и с реда и условията за допустимост на инстанционния контрол пред ВКС.
За да се допусне до разглеждане молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, законодателят изисква от молителя да посочи и приложи онези нови писмени доказателства, открити след приключване на делото в инстанциите, които са от съществено значение за делото и които, ако биха били приобщени към доказателствата, биха довели до фактически и правни изводи на решаващия съд, различни от направените, въз основа на които е уважен искът срещу молителя. Оттук следва, че за да се допусне отмяната на посоченото основание, трябва да са налице три кумулативно дадени предпоставки: нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая, страната конкретно сочи като ново писмено доказателство – удостоверение №АГ 9400-317/08.05.2015г., издадено от СО – район Б. за вписвания в Е. регистър на [населено място] от 1949г., касаещи земеделските земи, притежавани от общия на страните наследодател С. С. В.. Според молителя, посоченото доказателство установява, че между наследниците на В. е било постигнато споразумение за извършване на доброволна делба, което обстоятелство съдът не е имал предвид при постановяване на решението си по иска с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Поддържаното твърдение е фактически невярно – на л.59 от въззивното производство по гр.д.№1747/2006г. на СГС е приложено удостоверение № 1100-89/10.04.2007г. издадено от СО – район Б., което е с идентично съдържание с удостоверението от 08.05.2015г. Това писмено доказателство не само не е ново, но и е обсъждано във въззивното решение във връзка с поддържаното от страната възражение за извършена, след смъртта на общия наследодател, доброволна делба на земеделските земи между наследниците му /л.199 от въззивното дело/. Що се отнася до твърдението за „съществуващи и други писмени доказателства”, същото е общо, неконкретно и не може да обоснове извод за допустимост на молбата за отмяна на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Формулировката на поддържаното основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК също не съдържа изложение на конкретни обстоятелства и факти. Съгласно чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. Както в първоначалната, така и в последващата уточнителна молба за отмяна, молителят не е посочил конкретни факти и обстоятелства, свързани с нарушаване на процесуалните му права за участие в процеса, поради което и на основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК молбата за отмяна е недопустима за разглеждане.
Що се отнася до оплакването за допуснато от ВКС процесуално нарушение по гр.д.№2315/2014г. във връзка с разглеждането на недопустима касационна жалба и постановяването на Решение №2868/05/17.05.2006г. на ВКС, ІV г.о., то е неотносимо за настоящото производство. Въпреки това, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК /отм./, по който ред е разгледан спора по гр.д.№ 2315/2014г. на ВКС, ІV г.о., касационният контрол е изключен за въззивните решения по „искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5 000 лева” /освен за останалите видове дела, посочени в б.”а” на чл.218а ал.1 ГПК – отм./, сред която категория не попада настоящият спор по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Сега действащата норма на чл.280 ал.2 ГПК е с различен обхват – касационният контрол е изключен за въззивните решения „по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева”, т.е. независимо от вида на делото, в какъвто смисъл се е произнесъл ВКС, І г.о., във второто касационно производство по гр.д.№5700/2013г.
По изложените съображения и на основание чл. 307 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата на И. К. С., представляван от адв. Я. М., със съдебен адрес – [населено място], [улица], ЕТЦ, офис сграда Б ет.7, офис 7.2, за отмяна, на осн.чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК, на влязлото в сила Решение от 10.05.2012г. постановено по възз.гр.д. № 1747/ 2006г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.