2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр.София, 20.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 911 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура – София срещу въззивно решение №463/12.11.2014г. постановено по възз.гр.д.№ 458/2014г. на Окръжен съд – София в частта, с която на ищеца М. Б. Х. е присъдено, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2013г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в обжалваната му част.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото правен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за морални вреди. Сочи се основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, не е подал писмен отговор и не е изразил становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Въззивният съд е приел, че срещу М. Б. Х., на 14.12.2011г. е било образувано наказателно производство за извършено умишлено престъпление по чл.354а ал.3 пр.2-ро т.1 НК – държал марихуана с общо тегло 1.714 г, на стойност 10.28 лв. Производството е приключило на 18.06.2013г., с оправдателна присъда, поради явно незначителна обществена опасност на деянието – чл.9 ал.2 НК. Като е съобразил продължителността на наказателното производство /една година и половина/, направените от лицето самопризнания, взетата мярка за неотклонение /парична гаранция/, тежестта на обвинението и поддържането му от прокуратурата до приключването на делото пред ВКС на РБ, съдът е направил извод, че е налице основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /ред., изм. с ДВ бр.98/2012г./ за ангажиране отговорността на ответника за вредите, причинени на ищеца. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици и отражението върху личния и социален живот, на М.Х. е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, а претенцията за разликата до сумата 8 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Наличието на причинно-следствена връзка между осъществилия се особен деликтен състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и настъпването на установените неимуществени вреди, както и техния вид, характер и интензитет, са подробно обсъдени от въззивния съд при изследване на обстоятелствата, представляващи основанието на предявения иск.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, поставеният в изложението материалноправен въпрос, касаещ критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, не обуславя приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни.
Конкретно при исковете по чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са – тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение; други, наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на лицето, респ. върху неговото физическо и психическо състояние, на личния и социалния му живот и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от деликта. Паричното обезщетение трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост и следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай.
Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
Обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, поради което не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №463 от 12.11.2014г., постановено по възз.гр.д.№ 458/2014г. на Окръжен съд- София в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.