1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1190
гр.София, 27.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5014 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Л. и Н. Г. Л., двамата от [населено място], срещу въззивно решение № 2514/ 11.04.2014г., постановено по възз.гр.д.№12031/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.06.2013г. по гр.д.№15564/2013г. на РС – София. С първоинстанционния съдебен акт, в производство по чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, е прието за установено, че жалбоподателите дължат на [фирма] общо сумата 6 639.26 лева /главница и обезщетение за забава/ за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2009г. – м.04.2012г., за което задължение е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№26091/2013г. на РС-София.
В касационната жалба се поддържа, че решението на СГС е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.
Изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Бланкетно са цитирани основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол – „въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на правния спор, в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона”. Конкретно се поддържа, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, защото „нито първоинстанционният, нито въззивният съд не се е съобразил с факта, че 1/3 от радиаторите са демонтирани и въпреки това топлинният счетоводител ги е включил в отчетите си”. Към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва приложена съдебна практика.
Ответната страна по жалбата – [фирма], в срока по чл.287 ГПК, не е представила писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателите да са обосновали, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Такива въпроси не могат да се изведат и от съдържанието на касационната жалба. Доводите в изложението касаят преценката на доказателствата от страна на съда и обосноваността на изводите му, но без касаторите да са направили опит да формулират значим за изхода на спора правен въпрос, обусловил правната воля на въззивната инстанция. Липсва каквато и да е конкретна обосновка и на заявените касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Следва да се посочи, че оплакванията за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата и мотивирането на съдебния му акт, или за неправилно приложение на материалния закон са основания за отмяна на решението по чл. 281 ГПК, но те не съставляват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Във фазата по селекция на жалбите касационният съд не преценя законосъобразността на направените от въззивния съд изводи. Тази проверка може да се извърши, само ако бъде допуснато касационно обжалване, предпоставка за което е извеждането на ясен и точен правен въпрос. Задължението за формулиране на такъв въпрос /от значение за изхода по конкретното дело/ е на касатора, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Ето защо, в случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2514 от 11.04.2014г., постановено по възз.гр.д. №12031/2013г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.