1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр.София, 27.05.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2298 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адв.Т.И., срещу въззивно решение №109/ 25.11.2014г., постановено по възз.т.д. №272/2014г. на Апелативен съд – Бургас, потвърждаващо решение №204/18.06.2014г. по т.д.№174/ 2013г. на Окръжен съд – Бургас, с което е уважен предявеният от В. Г. В. и Н. М. В. иск с правно основание чл.29 ал.1 ЗЗД за прогласяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за унищожаем, като сключен при измама.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси: 1/При направено възражение за липса на облигационна връзка между страните, следва ли въззивният съд да се произнесе първо по него и след това да разгледа доводите на другата страна за нищожност, евентуално за унищожаемост на договора; 2/ Допустимо ли е при развален по реда на чл.87 ЗЗД договор, да се разглежда иск за неговата унищожаемст; 3/Следва ли да се счита за потвърден, на основание чл.35 ал.2 ЗЗД, унищожаем договор, когато от доказателствата по делото се установява, че страната поискала унищожаването му, преодоговаря съществени клаузи от него и го изпълнява; 4/ Налице ли е „измама” при сключването на договор, когато в него е декларирано обстоятелство, което публично може да бъде проверено и не влече ли това обстоятелство договорна отговорност, а не унищожаемост на договора. По тези въпроси се поддържа, че въззивният съд е формирал изводите си в противоречие със задължителната съдебна практика, че същите са противоречиво разрешавани от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответните страни по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, са представили писмен отговор, в който поддържат, че не са налице основания за селектиране на жалбата, тъй като изведените въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280 ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Съгласно приетото с ТР №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая, първите три въпроса в изложението, не отговарят на общата предпоставка по чл. 280 ал. 1 ГПК – да са включени в предмета на спора и да са обусловили правните изводи на съда. По тях въззивният съд въобще не се е произнасял, защото подобни доводи и възражения не са били въведени като предмет на въззивното производство. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В случая, единственото оплакване в подадената пред АС въззивна жалба се отнася до възможността купувачите да узнаят за вписаните върху имота, предмет на предварителния договор за продажба тежести, много преди сочената от тях дата /2013г. /, предвид публичността на вписванията в имотния регистър и на тази база е аргументирано становището за неоснователност на иска за унищожаване на договора, като сключен при измама. Други основания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, в контекста на въпроси №1 – №3 от изложението, не са заявени с въззивната жалба, съответно по тях съдът нито е имал задължение да се произнася, нито го е сторил / в с.см. е и приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС – изключението от правилото за ограниченото действие на служебното начало в хипотезата на чл.269 изр.2-ро ГПК се отнася само за случаите, в които съдът е длъжен да зачете императивна правна норма, или има задължение да следи служебно за интереса на някоя от страните – каквато хипотеза не е налице по настоящото дело/.
Последният въпрос в изложението също няма претендираното от касатора значение, тъй като по характеристиката си той е фактически, а не правен въпрос. Кога и при наличието на какви факти и доказателства съдът ще прецени, че един договор е унищожаем като сключен при измама, е въпрос на конкретно установяване и доказване във всеки един случай. В този смисъл поставеният от касатора въпрос има отношение към преценката на доказателствата и фактическата страна на спора, установена от съда, респ. към правилността и обосноваността на въззивното решение, които не се проверяват в производството по чл.288 ГПК. Дали оповестителното действие на вписването в имотния регистър по отношение на трети лица изключва по принцип възможността един договор да е унищожаем, като сключен при измама, е въпрос на конкретика – на установени и доказани факти и обстоятелства, на събрани и анализирани доказателства – във всеки отделен случай.
Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до представените от касатора копия от съдебни решения, при отсъствието на правен въпрос в изложението, липсва контекст в който разрешенията в съдебните актове да бъдат обсъждани.
При този изход на делото, искането на ответниците В. В. и Н. В. за заплащане на разноски за настоящото производство е основателно и доказано за сумата по 1 500 лева за всеки от тях, представляващо договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №109 от 25.11.2014г., постановено по възз.т.д. №272/2014г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [община], представлявано от управителя Й. Г., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на В. Г. В. и Н. М. В., граждани на Руската федерация, със съдебен адрес- [населено място], [улица] вх.””, ет., по 1 500 лева разноски за един адвокат за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.