1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
гр.София, 23.09.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3948 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП „Н. к. Ж. и.“ – У. С., представлявано от Директора С. Н. и юрисконсулт Д. М., срещу въззивно решение №139/01.04.2014г., постановено по възз.гр.д. №111/2014г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 262/29.11.2013г. по гр.д.№643/2013г. на Районен съд – Мездра. С първоинстанционното решение са уважени предявените от П. Р. Р. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Враца е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че въззивният съд неправилно е обосновал извод за незаконност на уволнението, приемайки, че не е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, а и наказанието е несъразмерно тежко. Поддържа се, че като е формирал изводите си относно това налице ли е нарушение на трудовата дисциплина, тежко ли е нарушението и съразмерно ли е наказанието, съдът е постановил решението си в противоречие със задължителната съдебна практика. Същевременно бланкетно се сочат и основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, но без конкретна обосновка.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК е представила писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за селектиране на жалбата, тъй като в същата липсва изведен правен въпрос.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол, предвид следното:
В. съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „стрелочник/прелезопазач“ е прекратено по инициатива на работодателя, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение. Като вид дисциплинарно наказание дисциплинарното уволнение се налага след спазване на процедурата, уредена в чл. 193 КТ – абсолютна предпоставка за законността на наложеното наказание – с писмена мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено нарушението, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага /чл. 195 ал. 1 КТ/, при съобразяване с критериите по чл. 189 КТ. Съдът е намерил, че ответникът е спазил посочената процедура преди да издаде актуваната заповед, но че по делото не е установено с действията си, ищецът да е нарушил трудовата дисциплина и да е извършил описаните в заповедта нарушения – по чл.187 т.3 и по чл.190 ал.1 т.7 от КТ. Доколкото не е било спорно, че дисциплинарната отговорност на Р. е била ангажирана заради допусната погрешна маневра при прегариране на ж.п. вагони от един на друг коловоз, анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е приел още и, че наложеното наказание е несъразмерно тежко. По изложените съображения, е направен извод за основателност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ. На основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.
Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280 ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Съдържащите се в изложението въпроси по съществото си са фактически, а не правни и отразяват несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК /в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съобразно изхода на делото, разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а същият следва да заплати на ответната страна сторените за касационното производство разноски в размер на сумата 400 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №139/01.04.2014г., постановено по възз.гр.д.111/2014г. на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА ДП „Н. К. Ж. И.“ – У. С.., на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на П. Р. Р. от [населено място], [община], разноски за тази инстанция в размер на сумата 400 /четиристотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.