1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1096
гр.София, 19.09.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3704 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ю. Ш. и К. Ю. Ш., чрез адв.Г. К., срещу въззивно решение №130/20.03.2014г. постановено по възз.гр.д.№56/2014г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено Решение № 150/30.10.2013г. по гр.д.№348/2013г. на РС-Панагюрище и са отхвърлени предявените от жалбоподателките срещу Т. И. Т. искове с правно основание чл.55 ал.1, пр.1-во ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумите 6 700 лева – главница и 3 885.51 лв. обезщетение за забава.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторите поддържат, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение, по следните процесуалноправни въпроси: 1/Допустими ли са гласни доказателства за установяване на договори на стойност над 5000 лв.; 2/ „Допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение на страната, което не е предмет на въззивната й жалба“; 3/„Допустимо ли е въззивният съд да доразвива фактически твърдения на страната, извеждайки от тях възражения, каквито не са формулирани и да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са заявени от страните“. Тези въпроси се твърди, че са разрешенш от въззивната инстанция в противоречие със задължителната съдебна практика.
Ответната страна по жалбата в писмен отговор излага становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали сумата от 6 700 лева да е предадена от наследодателя им Ю. Ш. на ответника Т. при начална липса на основание, т.е. че не е осъществен състава на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Обсъждайки доводите на страните и ангажираните в хода на делото писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че парите са предадени с оглед постигната между Ш. и Т. договореност за извършване на ремонт на стая. Поради това твърдението на ищците, че липсва изначално причина /основание/ за престацията, което я прави недължима и респ. подлежаща на връщане, е счетено за недоказано и предявените искове както за главницата, така и за обезщетението за забава са отхвърлени. Доколкото между страните не е било спорно предаването и получаването на сумата от 6 700 лева, а обстоятелствата около тези факти, по искане и на двете страни съдът е допуснал и събрал свидетелски показания, които е обсъждал в съвкупност с останалите доказателства по делото. След цялостен анализ на доводите на двете страни, ангажираните доказателства и съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса въззивният съд е направил извод, че не се установява процесната сума да е предадена на ответника от наследодателя на ищците при първоначална липса на основание. Поради това претенцията за връщането й, основана на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, е счетена за неоснователна, като недоказана.
С оглед на така изложените решаващи мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Поставените в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК въпроси не обосновават извод за осъществяване на предпоставките, с които процесуалният закон обвързва достъпа до касационно обжалване. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания и приложението на разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК съставлява по същността си оплакване за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение и като такъв е относим към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не към подлежащите на преценка в производството по чл. 288 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме, че допустимостта на свидетелските показания е процесуалноправен въпрос от значение за приложното поле на касационното обжалване, същият не е обуславящ за изхода на конкретното дело и не отговаря на общото изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК. В. съд е изразил становище за допустимост на гласните доказателства, имайки предвид обстоятелството, че и двете страни са поискали разпит на свидетели /т.е. налице е съгласие по смисъла на чл.164 ал.2 ГПК за събирането им/, а от друга страна – че същите изясняват отношенията между ответника и наследодателя на ищците в периода от време преди и след предаването на парите. Показанията, дадени от всички свидетели, са взети предвид при формиране на фактическите констатации по съществото на правния спор. Показанията са преценени във връзка с останалите доказателства по делото, на базата на които е направен извод за недоказаност на сочената в исковата молба начална липса на основание за получаване на сумата 6 700 лева от ответника. Евентуалната необоснованост на посочения извод и неправилната преценка на доказателствата са извън обхвата на чл. 280 ал. 1 ГПК, поради което не подлежат на ревизиране в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Не са обуславящи за изхода на делото и другите два формулирани в изложението процесуални въпроси – допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение на страната, което не е предмет на въззивната й жалба; и „допустимо ли е въззивният съд да доразвива фактически твърдения на страната, извеждайки от тях възражения, каквито не са формулирани и да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са заявени от страните“. В рамките на правораздавателната си компетентност съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните, анализирал е събраните в хода на конкретното дело доказателства и е направил свои собствени фактически констатации за възникнала валидна облигационна връзка между наследодателя на ищците и ответника през 2008г. , по повод която е била предадена и получена сумата от 6 700 лева. Произнасянето на съда е в пределите на спора, очертан от основанието и предмета на търсената защита и в границите на проверката по чл.269 ГПК. На практика чрез така поставените процесуални въпроси жалбоподателите изразяват несъгласието си с изградените фактически и правни изводи на решаващия съд. Процесуалната законосъобразност и обоснованост на обжалвания въззивен съдебен акт, обаче е основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК и не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК.
След като поставените в изложението въпроси не са предопределили формирането на решаваща правна воля на съда по предмета на спора, по повод на същите не може да се допусне касационно обжалване. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК прави безпредметно обсъждането на доводите за противоречие на обжалваното решение с приложената към изложението съдебна практика, която е и неотносима към конкретното дело. В този смисъл са и указанията, дадени от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №130/20.03.2014г. постановено по възз.гр.д.№56/2014г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.