1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр.София, 28.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2223 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. К. от [населено място], чрез адв.В.П., срещу въззивно решение №8342/10.12.2013г. постановено по възз.гр.д.8350/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №117-83/16.04.2013г. по гр.д.№1857/2013г. на РС – [населено място]. С първоинстанционното решение е увеличена месечната издръжка, която жалбоподателят дължи да заплаща на непълнолетния си син А. Л. К., от 150 лева на 300 лева, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда.
В касационната жалба се поддържа, че решението на СГС е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, наименувано „уточняваща молба към касационна жалба“, представлява повторение на съдържанието на касационната жалба с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В същото бланкетно е посочено, че е налице основанието за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по „съществен материалноправен въпрос, който има значение за точното прилагане на закона, а по този начин допринася за развитието на правото“, както и „по процесуалноправен въпрос, който допринася за точното прилагане на закона“.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК е представила писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за селектиране на жалбата, тъй като в същата липсва изведен правен въпрос.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че ответникът е баща на 16-годишно дете със специални нужди, страдащо от „аутистично разстройство със съпровождащо значително умствено изоставане“. Във връзка с ангажираните от ищеца доказателства за ежемесечните разходи, обусловени от здравословното му състояние и изискващи специални грижи и средства в по-висок от обичайния размер, като е взел предвид доходите на двамата родители, съдът е приел, че са налице условия за изменение на определената през 2009г. издръжка и я е увеличил от 150лв. на 300лв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, или от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. На практика в изложението, страната е преповторила съдържанието на касационната си жалба, излагайки отново доводите си за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, респ. за непълнота на доказателствата, за необоснованост на направените изводи относно размера на дължимата издръжка, нуждите на лицето, което я претендира и възможностите на задълженият да я дава.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което води до необсъждане наличието на хипотезите по т. 1 – т. 3. Бланкетното им възпроизвеждане в текста на изложението не съставлява формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото и не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касация. Същите могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване. Приложените от касатора копия от съдебни решения са неотносими за правния спор, тъй като липсва изведен конкретен правен въпрос, в контекста на който разрешенията в тези съдебни актове биха могли да се обсъждат.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8342/10.12.2013г., постановено по възз.гр.д.8350/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.