1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1208
гр.София, 30.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4834 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. п. – Пловдив и на Г. А. К. от [населено място], представляван от адв.С. Ч. срещу въззивно решение №384/25.06.2014г. постановено по възз.гр.д.№ 532/2014г. на Апелативен съд – П.. П. обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на К., на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2012г. до окончателното им изплащане. Г. К. обжалва съдебния акт в частта, с която претенцията му за обезщетение е отхвърлена за разликата до предявения размер от 26 000 лева.
В касационните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в обжалваните му части.
В изложенията си по допускане на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото правен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за морални вреди; както и за задължението на съда да направи пълен анализ и да извърши цялостна преценка на конкретните факти по делото, които са от значение за дължимия размер обезщетение; да изложи собствени мотиви за причинната връзка между вредите и незаконното обвинение. Допускането на касационния контрол се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
К. жалби са подадени в срока по чл.283ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В. съд е приел, че на Г. К. е било повдигнато обвинение в извършване на умишлено престъпление по 302 т.1 вр. с чл.301 ал.1 НК, което е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, а в хода на досъдебното производство му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000 лв. Наказателното производство е продължило 7 месеца /м.10.2011г. – м.05.2012г./, като с постановление на ОП – Стара Загора от 07.05.2012г., досъдебното производство е прекратено поради липса на доказателства обвиняемият да е извършил престъплението. Постановлението на прокуратурата е потвърдено от Окръжен съд – Стара Загора с определение №77/19.05.2012г., влязло в сила на 30.05.2012г. Предвид така установените факти, съдът е направил извод, че е налице основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /ред., изм. с ДВ бр.98/2012г./ за ангажиране отговорността на прокуратурата за вредите, причинени на К. от незаконното обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство за което е прекратено поради недоказаност на обвинението. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици в личната и социалната сфера на ищеца, на последния е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, а претенцията за разликата до сумата 26 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана. За да достигне до този извод, съдът е анализирал и обсъдил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и заключенията на вещите лица, поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил свои собствени решаващи мотиви, кои от претендираните морални вреди са в причинна връзка с незаконното обвинение и кои не приема, че са последица от същото.
Поставеният в двете изложения материалноправен въпрос, касаещ критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД не обуславя приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдания, които за всеки конкретен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
С обжалваното решение този принцип е проведен от въззивната инстанция. Съдът е анализирал подробно всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди и е присъдил обезщетение само за тези болки и страдания, които са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно производство, продължило около 7 месеца и прекратено поради недоказаност на обвинението.
Преценката на въззивния съд, че сумата от 2 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от Г. К. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране по чл.281 ГПК, поради неправилност на решението. Следва обаче да се отбележи, че съдът изрично е посочил кои вреди счита, че са във връзка с незаконното обвинение, за кои от тях не е налице такава връзка и подробно е обосновал изводите си, обсъждайки твърденията на страните и след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства. Конкретният размер на обезщетението е определен съобразно ангажираните доказателства и установените въз основа на тях факти за претърпените от лицето морални вреди.
По процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени решаващи мотиви, атакуваното решение не противоречи на приетото по т.2 от ТР№1/2013г. на ОСГТК и т.19 от ТР№1/2001г. на ОСГК. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В. съд има задължение да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, може да потвърди, или да отмени решението на първата инстанция. В случая, въззивната инстанция е изградила свои собствени решаващи мотиви като по този начин е дала отговор на въведените в процеса твърдения и възражения на страните.
Разрешението на формулираните в изложенията към касационните жалби правни въпроси, дадено от въззивния съд, е в съответствие с константното тълкуване на приложимия закон – ППВС №4/68, ТР№3/22.05.2004г. на ОСГК на ВКС, ТР№1/2013г. ОСГТК, ТР№1/2001г. ОСГК и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК. По изложените съображения, съдът в настоящия си състав намира, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №384/25.06.2014г. постановено по възз.гр.д.№ 532/2014г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.