1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
гр.София, 28.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2077 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. М. А. и юрисконсулт Г. Г., срещу въззивно решение №8379/10.12.2013г. постановено по възз.гр.д.15377/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.07.2012г. по гр.д.№44771/2011г. на РС – [населено място]. С първоинстанционното решение жалбоподателят е осъден да заплати на Р. С. В. и Е. Т. В. общо сумата 18 902 лева – главница и обезщетение за забава, като получена без основание.
В касационната жалба се поддържа, че решението на СГС е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, наименувано „молба уточнение“, не съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съдържанието му представлява дословно възпроизвеждане на текста на мотивите по т.1 и т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК, но конкретен правен въпрос не е изведен.Посочено е общо, че „са налице основанията по чл.280 ГПК” за допускане на касационното обжалване.
Ответните страни по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, не са представили писмен отговор и не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №112/28.05.2008г., според който продажната цена на имота възлиза на сумата 47 300 евро и се заплаща от купувачите чрез банков кредит. На 04.06.2008г. продавачът е получил две плащания – сумата 47 300 евро и сумата 9 460 евро – с вписано в платежния документ основание за втората – „доплащане за апартамент“. Съдът е посочил, че съгласно представената фактура от 04.06.2008г. платената сума 9 460 евро, с левова равностойност 18 502.15 лева, представлява начислен ДДС, без това задължение да е отразено като дължимо в нотариалния акт за сделката. Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства и като се е позовал на разпоредбата на чл.67 ал.2 ЗДДС, съдът е заключил, че след като в нотариалния акт не е посочено, че продажната цена от 47 300 евро не включва ДДС, то данъкът се счита включен в уговорената цена. Поради това е направен извод, че заплатената допълнително от купувачите сума от 18 502.15 лева /или 9 460 евро/ е заплатена без основание и подлежи на връщане, съгласно чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, или от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съдържанието на изложението преповтаря дословно текста на мотивите по т.1 и т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, но без касаторът да е формулирал значими за изхода на спора правни въпроси, обусловили правната воля на съда. Липсва обосновка и на някое от касационните основания, а се сочи общо, че касационното обжалване следва да се допусне, тъй като „са налице изискванията на чл.280 ГПК“.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което води до необсъждане за наличието на отделните хипотези по т. 1 – т. 3. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8379/10.12.2013г. постановено по възз.гр.д.15377/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.